Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.05.2015 13:04 - ОМРАЗАТА И ЛОШИТЕ МИСЛИ НИ ДЪРЖАТ В НИСКОТО
Автор: magicktarot Категория: Други   
Прочетен: 6717 Коментари: 0 Гласове:
17


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

В историята на Човечеството няма духовен учител, водач, и дори Аватар, който да е проповядвал и учел на омраза. Това, обаче, съвсем не означава, че хората масово са започвали основно да обичат. Реално, за да обичаш, трябва да имаш определено ниво на съзнание. За да осъзнаеш, че, обичайки ближния, ти обичаш себе си – отново ти трябва ниво на съзнание. Защото – няма самостоятелно съществуване. Ако ближният ти е добре, вероятно и ти ще си добре. Ако той е зле, почти е невъзможно ти да си добре. Дори не почти – а напълно.

 

Ето какво казва Шри Свами Шивананда Сарасвати за лошите мисли, за тревожността, за омразата, струва си да се види, осмисли и най-вече – приложи:


image

 

Едно малко отклонение, но по темата: Българският Език, както винаги, отново обозначава нещата с Божествена точност! Да вземем думата „омраза“ – виждаме в нея корена „мраз“. Навява мисли за замразяване. И как да не си помисли човек: който храни омраза, е замразил Душата си, дори Духа си! Замразеното – то не е задължително да е мъртво – но развитието му е спряло. И чака момент, когато ще се РАЗ-МРАЗИ… Когато мразиш, независимо какво – ти основно вредиш на самия себе си, сам себе си замразяваш. Най-важното тук е, че трябва да се осъзнае – ако мразиш, ти не вредиш на обекта, който/когото мразиш. Вредиш на себе си. Край с отклонението.

 

Човешката природа, обаче, е … безкрайна. В човек живеят и доброто, и злото – без да са противопоставени, поляризирани едно спрямо друго. Доброто и Злото в нас не са аналог на Ин и Ян. Но това е необятна тема и няма да се отклоняваме по нея, че кой знае къде ще ни изведе! Затова ще вземем единствено тази изходна точка – че у нас доброто и злото са по равно и ще продължим нататък.

 

А нататък – стигаме до осъзнаването. И възниква въпросът – трябва ли да разширяваме съзнанието си? Нали, твърдят някои, то било самият Бог, то било Всичко – за какво му е да се разширява? Други пък с ирационален страх бягат от всичко, което само напомня бегло за „разширяване на съзнанието“ – свързват го основно с наркотици (медийното влияние си казва думата тук), с „магии“ и шамански практики, които могат да те вкарат директно в лудницата, ако посегнеш, дори бегло мислено към тях.

 

Да, част от злото в нас е именно това – склонността ни да се страхуваме от всичко. От всичко непознато…. А нима има нещо „познато“? Странни същества сме ние, хората. Електричеството например, е страховита сила. Тя убива безапелационно. С електричеството шега не бива. И, ах! Повечето хора изобщо не познават електричеството. Ама изобщо!!! Но, понеже то им е в дома, понеже го ползват ежечасно и ежеминутно – по някакви ирационални пътеки хората са си решили, че електричеството не е опасно, но разширяването на съзнанието е! Няма да продължавам, мисля, че е ясно за какво става дума. Ако не е – нищо не мога да направя повече.

 

Съзнанието е толкова голямо, колкото е голям самият човек. Нищо, че То е Бог – Бог никога никого не насилва. Ако човекът има съзнание основно и само да себе си – съзнанието му е голямо, колкото е голям той. За такива хора казват – не вижда по-далече от носа си. Такива хора, центрирани основно в себе си – и осъзнаващи основно себе си – разбира се, виждат и другите. Въпросът е – как ги виждат? С какви очи ги гледат? С какво съзнание? Когато осъзнаваш себе си като нещо отделно от околността – ти без да искаш противопоставяш себе си на околността и околните. Разбира се, че ако видиш някой по-красив, по-добър, по-изкусен, по-щастлив и т.н. от теб – ти, ако съзнаваш само себе си – ще изпиташ завист и омраза към този РАЗЛИЧЕН от теб човек. Различен, притежаващ повече и по-хубави неща. Той е враг!

 

Колко изкусно се използва от „властта“ това човешко качество! Затова „властта“ е винаги далеч – и в пряк, и в преносен смисъл. Далече от човека. Защото човекът, поради големината на своето съзнание, може да мрази и обича най-лесно тези, които са близо до него. Колкото по-малко съзнание имаш – толкова по-лесно можеш да намразиш ближния. А омразата не обединява – тя разделя. Тя пречи на развитието – и личното, и общото.

...


Цялата статия: ТУК


...




Гласувай:
18
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: magicktarot
Категория: Забавление
Прочетен: 2021414
Постинги: 353
Коментари: 5567
Гласове: 14884