Или за синхронностите и оттатък тях, т.е. – когато в ежедневието си „материализираме“ своите желания, или реализираме по неочакван начин това, за което мислим.

На пръв поглед, това няма кой знае колко общо със заглавието – но, както се досещате, това е само на пръв поглед. По-долу цитирам един мой превод от Свами Нараянананда, в който е описано едно висше състояние - състоянието, в което постигналият го човек е способен да материализира мигновено всяко едно свое желание, или дума, или мисъл. Разбира се, това състояние, наречено „турийя“ е най-висшето, което може да бъде постигнато от човек в земни условия – само велики Просветлени Учители, Светци, Богове,  слезли на Земята са го демонстрирали пряко – такива като Иисус Христос, Буда, Мойсей, Сай Баба и др.

Но, всъщност, човешкото съзнание постоянно се развива. Неща, които „преди“ са били прерогатив единствено и само на напреднали духовни последователи или дори на светци, в „днешно“ време стават достъпни и за „обикновения“ човек. Ще се наложи да направя едно кратко обяснение на кавичките в предното изречение. Времето, както знаем, е нещо относително и всъщност, несъществуващо само по себе си. И съвременната наука, и древните свещени писания твърдят и утвърждават, че всъщност времето не е линейно. В ежедневието си човекът го усеща като линейно, просто за да може някак да се ориентира в Безкрая. Ако мога да използвам това обяснение – времето е нещото, което прави Безкрая краен в ума на обикновения човек. Всеки един от нас може да бъде и обикновен, и необикновен – всичко зависи от състоянието на ума. Затова в изречението, чиито кавички обяснявам, „обикновен“ човек е изписан по този начин  - с което искам да почертая, че никой НЕ Е ЕДИНСТВЕНО И САМО ОБИКНОВЕН, нито пък другата крайност. Т.е. ние сме същества, които свободно можем да изберем какви и кои да бъдем. По същия начин, „преди“ и „днешно време“ – ако времето не е време, т.е. ако то не е линейно (тук, разбира се, можем да намесим пространство-времето, но няма нужда, защото, казвайки „време“ е ясно, че се има предвид „пространство-време“), значи че няма „преди“, „сега“ и „след“ – защото те са в един миг.

И след това обяснение, отново се връщаме на темата –за това, че днешният човек много по-лесно контролира Съзнанието и съответно много по-бързо и достъпно може да влияе на реалността – съвсем пряко и буквално. Защото, за никого не е тайна, че Съзнанието е Едно. Никой всъщност няма свое, лично съзнание. Това е, ако може да се каже така на шега – заговор на егото. Егото ни кара да вярваме и да сме убедени, че нашето съзнание си е само наше. Всъщност, ние сме „вълни в океана на Съзнанието“. Вълната не е нещо отделно от океана. Затова и често се случва следното – когато по някакви стечения на обстоятелствата сме се освободили от здравата хватка на Егото – тогава „нашето“ Съзнание буквално става общото, Единно Съзнание. Бидейки това, то, буквално, може да направи всичко!

Знаем, че когато не сме обвързани с желание за нещо – ние почти винаги можем да го получим това нещо. Защото желанието е  всъщност една от „хватките на егото“. Където има Его, там има невъзможност да се работи със Съзнанието. Дори може да се каже – където има Его, там има граници. Където има Ето – там има ограничения. Където има Его – там има тудности. Където има Его – там има страдания. В Съзнанието граници и ограничения няма. Съзнанието Е всичко. И Всичко се съдържа в Съзнанието. Оттук – лесно можем да направим извод, че в моменти, когато сме приспали или „забаламосали“ своето Его – можем да извадим практически всичко от Съзнанието. Защото Ние сме това Съзнание. Ние сме Всичко.

Синхроничността – т.е. когато например човек мисли за нещо и без никаква научно обоснована причина това нещо се появи пред него или му се обади по телефона – тя не е нещо по-различно от несъзнателно изключване на строгия контрол на Егото върху нас и последващата от това възможност да материализираме буквално всичко! Тук много хора не вярват и се подиграват, привеждайки моментално пример за бедността – защо, ако тия неща са толкова лесни, има бедняци?! Защо всички не станат богати материално?! Там е работата, че това не е лесно! Получава се един порочен кръг – защото, само и единствено Егото може да иска материални богатства. Когато Егото е изключено – т.е. в моментите, в които материализираме – ние фактически не можем да искаме материални богатства. Искането трябва да е друго.

Тук веднага някой ще каже – има хора, които буквално могат да материализират материални богатства – само чрез своя ум, чрез своето желание и намерение. Има! Но този вид хора, който вид, между другото, може да бъде аспект на всеки един човек – та, този вид не искат пряко материалните богатства заради самите тях и сами по себе си. Не ги искат или пожелават с егото си. Толкова по въпроса, всеки може да си направи изводите за себе си.

Ето един превод от Свами Нараянананда:

СЪСТОЯНИЕТО ТУРИЙЯ

(СЪСТОЯНИЕ НА СВРЪХСЪЗНАНИЕ)

Обикновеният човек се намира ежедневно в три състояния – на бодърстване, на сън и на сънуване (съновидение). Съществуват също така и други състояния на съзнанието, неизвестни  на обикновения човек, например „йога-нидра“ (състояние на сън-бодърстване) и турийя. Състоянието йога-нидра е достъпно за напредналия в достатъчна степен духовен търсач. Но радостта турийя е достъпна единствено за постигналия Нирвикалпа Самадхи. Това състояние е рядка привилегия на дживан-мукта (приживе освободеният).

След достигане на Нирвикалпа Самадхи, дживан-мукта  остава в състояние на свръхсъзнание (турийя) двадесет и четири часа в денонощието. Той наблюдава без прекъсване Абсолюта, и по-голямата част от неговия ум пребивава постоянно в славата на Атман. Пребиваващият в състоянието турийя не се връща  в нито едно от трите обичайни състояния. Той се намира над тях. По време на почивка той навлиза в състояние йога-нидра. Той също така излиза извън пределите на трите гуни (саттва, раджас и тамас), и те повече не го ограничават. В него действа истинска и висша интуиция. Обичайните ум, воля и интелект се съединяват с Космическите ум, воля и интелект, които поддържат тялото и го управляват посредством очистеното его, като не са зависими от него. Той живее и действа в могъществото и славата на Брахман. За него няма нищо невъзможно. Всяка негова дума става реалност. Всяко негово желание се сбъдва моментално. Изцелението на немощните и други чудеса за него са нещо обикновено, стига да го поиска.