Сьорен Киркегор

Всъщност, свобода на мисълта винаги е имало и ще има – никой не може да ти забрани да мислиш. Или да мислиш определено нещо, или за определено нещо, или просто да мислиш...

Чисто теоретично, а всъщност защо не и практически, има вероятност свободата на словото по естествен начин да ограничава свободата на мисълта.

Не е нужно да се обяснява надълго и нашироко защо така, но все пак ще вметна няколко примера. Когато има свобода на словото, можеш да намериш в „общото пространство“ всякакви мисли, твърдения, доказателства и обяснения по дадена тема. Често тези твърдения, доказателства и дори „истини“ са противоречащи едно на друго, противоречиви, такива, че търсещият човек да се обърка и да престане да различава кое е истинно и кое илюзорно. Няма как – когато има „свобода на словото“ това означава, че не бива да се ограничава нито едно слово по адрес на нещо си. „Свобода на словото“ далеч не значи единствено и не е равносилна на „истинност и достоверност на словото“ – свободата, освен всичко друго, включва именно и неистинността, и лъжата.

Живеейки в среда, наситена с информация, или, с други думи, в среда, в която цари пълна свобода на словото, човек някак се лъже, че няма за какво да мисли, тъй като всичко е изказано и изписано в  „общото поле“. За какво му е да мисли, като може да прочете всичко в библиотеката или в електронната библиотека. И то с огромна скорост вече. Без  губене на време и чакане за разрешение за ползване или пътуване до съответното библиотечно място. Мрежата е почти навсякъде на планетата... Достъпът до електронни  библиотеки – също. До всякакви бази-данни.

Този напредък, на който сме свидетели в настоящия момент, е започвал от Ренесанса, грубо казано. Разбира се, и преди е имало много развити и „бързи“ цивилизации, но нямаме адекватни данни за тях, освен легендите и донякъде историческите откъслеци за „изгорелите библиотеки“. ...