Или – още за правилното позитивно мислене.

През живота си всеки е срещал един вид хора, които много обичат да се оплакват – за какво ли не! Понякога дори, за напълно неочаквани неща. На тези хора всичко им е „най-трудно“, животът тях винаги ги поставя на „най-големите“ изпитания, „само те си знаят какво им е“ и прочие репертоар. Такъв човек винаги омаловажава твоите усилия, твоите мисли, твоите постижения, твоите приятелски съвети дори – той страда и вечно ще страда. На теб ти е лесно, а той винаги минава през неописуеми трудности. И, не! Не мислете, че след като е преминал поредната трудност и е видял светлина в тунела! Този човек преминава и дори, ах! Преодолява всяка една трудност, само и само да установи, че след преминатата успешно трудност, го чака нова, още по-трудна!

Надявам се, че се долавя иронията в горния абзац. Както и това, че всеки от нас вероятно е имал моменти, в които – буквално – е бил този теоретичен човек.

Важното в случая е, да успеем да сме този човек само за кратки отрязъци от време-пространство. Лошото е, че някои се задържат дълго в тази непродуктивна, „каръшка“ позиция. Когато това стане, светът „се заразява“ с лош късмет. Става срамота да се хвалиш и още по-срамно – не дай Боже! – да кажеш, че ти е лесно и че Животът е прекрасен! Срам! Дори да е така, нямаш право да го казваш! Хората страдат! Така, като те гледат, че ти е лесно и хубаво, страданието им се увеличава!

Този вид хора не желаят да се заразят от твоя добър късмет, от твоята „леснотия“! Те предпочитат да заразяват всички със своето „висше“ състояние на „страдание“. 

Да си представим или припомним за момент отрязък от време, когато сме били този човек. Всичко ни е криво, ядосва ни най-малкото нещо. Светът ни изглежда неприятен, досаден и „недостъпен“. Това са нашите мисли в този момент. И, сега, внимание!