В кръга на шегата, възможно е тези изкривени мнения да са наложени нарочно и със задна цел – да попречат на хората да извлекат реални ползи за себе си и за своето обкръжение от този вид мислене. А извън шегата – ето как стоят нещата.

Някой „мъдрец” е дал тон, внушавайки на доста хора, че видите ли, позитивно мислене означава да виждаш пред себе си някой тъпак, и да не осъзнаваш, че той е такъв, а да пееш хвалебствени дитирамби за неговия висш ум и недостижим интелект, и да си напълно убеден в неговия ум, и сляп за тъпотата му.

От йогийска гледна точка – а между другото, идеята за „позитивното мислене” е взета от Йога, и представена като „откритие” на западните психолози и Ню Ейдж-гурута – да мислиш „позитивно” означава просто ДА НЕ МИСЛИШ ЗА ЛОШИ НЕЩА. ДА НЕ ГИ ПРЕДЪВКВАШ ЗА ДЪЛГО ВРЕМЕ В УМА СИ.

Не да не осъзнаваш лошото!

А да не допускаш мислите за лошите неща да ти заемат съзнанието и да не ти позволяват да мислиш за нещо полезно.

Доказано е, че човек не може да мисли за две неща едновременно. Ние си мислим, че можем, но това е така, защото просто съзнанието с нетрениран ум бързо се прехвърля от мисъл на мисъл, и така човек сдобива  илюзорното усещане, че може да мисли за няколко неща едновременно.

Изхождайки от горното, лесно можем да направим извод: ако мисля три часа за това „колко тъп е някой-си” – то тези три часа са изгубени за мен и моето развитие. Защото такъв вид мисли, такова предъвкване на лоши неща, не води до нещо полезно – а изтощава ума и тялото. Изтощени от това дълго „негативно мислене”, умът и съзнанието няма да имат сила и желание да родят ценни, полезни и хубави мисли. И така попадам в един неприятен порочен кръг.

Да манипулираш другите не е никак трудно – достатъчно е да ги накараш да мислят лоши неща. Да заемеш умовете им с лоши мисли – тогава можеш да си сигурен, че те няма да могат да родят добри и полезни мисли.

Мисленето е процес. Един постоянен процес. Който може да е продуктивен, но може да е и деструктивен.

...


Цялата статия:

ТУК

...