Робърт Монро, известен още като Боб Монро (30.10.1915 – 17.03.1995)  е журналист и бизнесмен, собственик и основател на телекомуникационна компания, който получава спонтанна опитност в „пътуванията извън тялото”, като в резултат на това създава „Института Монро”

– и допринася в световен мащаб за развитието на знанието, свързано с човешкото съзнание и неограничените човешки възможности.

 

От 1950 година Монро изследва влиянията на различни видове звуци върху човешкото съзнание. Той доказва, че специфични групи от звуци имат благоприятен ефект върху нашите възможности и способности. Например, някои комбинации от звукови честоти могат да предизвикат променено състояние на съзнанието, други да предизвикат заспиване, а трети – да доведат до разширяване на съзнанието.

 

Подпомаган от специалисти по психология, медицина, биохимия, психиатрия, електро-инженерство, физика и образование, Робърт Монро развива своя патент, наречен „Хеми-Синк” (Hemi-Synk) – това представлява специфична аудиотехнология, която улеснява разширяването на съзнанието и конкретно – подпомага „пътуването извън тялото”.

 

Боб Монро е известен още и като един от основателите на Джеферсън Кейбъл Корпорейшън – първата компания, окабелила централна Вирджиния.

 

...

 

В тази статия ще видите един голям откъс от известната книга на Монро – „Пътуване извън тялото”. Книгата и трилогия и я има на български, за свободно сваляне на много места в Интернет. 

 

Реално погледнато, опитностите, които Робърт Монро споделя, както и философските постулати, до които той стига, посредством своята работа, не се отличават от тези, до които са стигнали всички последователи на пътя Йога. Което за пореден път доказва твърдението, че Целта на духовното развитие винаги е Една, а просто Пътищата са много.

 

И преди да премина към същинската част, ще направя още една аналогия с Йога. Звуците, които влияят на нашето съзнание – това всъщност са Мантрите. Открити в незнайните дълбини на пространство-времето, тези знания продължават да ни служат и стигат до нас, отново и отново, по различни пътища и под различни форми – но винаги ни намират!

 

Който не е чел трилогията „Пътуване извън тялото. Далечни пътувания. Безкрайно пътуване”, и има интерес в тази област, може да се запознае със следващия дълъг цитат.

 

Приятно и ползотворно четене!

 

...

 

Цитат от „Пътуване извън тялото” на Робърт Монро:

 

ИЗКРИВЕН НАГОН ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ

 

По подобие на животните, растенията и останалия органичен свят, още по рождение материалният човек е тежко белязан с волята да продължава да расте и да живее, да оцелява.

 

Това е изобразено по два основни начина:

 

1. Предпазване и поддържане на тялото

 

Първото изискване е придобиването и консумацията на храна и вода. После следва натискът за запазване на подходяща топлина или студенина на тялото.

 

Следва необходимостта от осигуряване на безопасност спрямо заплахите, които идват от други хора, месоядни животни, насекоми, та чак до най-дребния вирус. Възниква дилемата за борба на живот и смърт, когато две или повече от тези нужди се срещнат в пряк двубой за надмощие.

 

В това няма нищо противоречиво, тогава какъв е проблемът? Повечето хора прекарват голямата част от времето, когато са будни, в грижа за тези неща по един или друг начин. Всъщност друг избор няма. Намирайки се на върха на 0,0001 процента от човешката пирамида, ти вече знаеш безотказно, че ще се сблъскаш с тези нужди утре, следващата седмица, през остатъка от живота си – чрез твоето собствено действие, семейството ти или „твоето” правителство.

 

Все още нищо ново няма в огромното отклонение, което започва да става извън основните нужди. Запасяване с храна или други придобивки само защото в бъдеще могат да настъпят промени, безкрайно разнообразие от храна, чиято цел не е преди всичко прехраната, а вкусът и естетиката, специално приготвяне и сервиране на храната. Приемане на „храни” под формата на алкохол, наркотици и други, и обратно към затворения кръг на храните, които са „добри” за вас, защото пазят здравето ви. Дрехи, които не само запазват топлината на тялото ви, но са добре ушити от желания от вас плат, с определен цвят, приготвени за различни случаи и, разбира се, с бързо променящ се стил.

 

Покрив, който далеч надхвърля колибата в планината, по-голям и/или на желаното място, обзаведен и преобзаведен с най-нови мебели, устройства, предмети за украса, всички доставени според личния вкус и съвременната мода и едва тогава да задоволят преувеличените „нужди”.

 

Някои от тези са доведени до положение, където наистина е трудно да умрат.

 

Екстензивните и скъпи системи за поддържане на живота например вече са станали нещо добре познато. Поддържай тялото живо, независимо от подробностите. В някои „цивилизовани” общества се смята за криминално престъпление сам да отнемеш живота си.

 

Кого биха обвинили, ако опитът ти е успешен?

 

Всичкият този лукс и излишества са стимулирани и усъвършенствани чрез безброй мотиви, но твърде малко от тях могат да устоят на един критичен поглед по отношение истинската им стойност. Става още по-

сложно поради съревнованието между придобиването и харченето, което изцяло проявява естествения физически закон за търсенето и предлагането.

 

Придобитото от вас може да ви служи само ако бъде опазвано. Тази задача е поверена на: врати и заключалки, огради около къщите, входни врати и портали, закони и правила, лекарства и опиати, оръжия, полицаи в блиндирани коли, адвокати, лекари; разковничето е в рекламата на отвратителното, огромни градове и нации, банки, войници и атомни бомби.

 

Именно между тези отклонения се намират връзките на тежките частици към енергийната форма. Всичко това е започнало още от най-ранните селскостопански растения и техните подвидове. Интензивно свръхунищожение поради нагона за оцеляване – всичко е материално. Нищо друго не е важно. Трябвало е да стане, свободната воля е в действие.

 

1. Сексуалност – възпроизводство

 

Най-силният от всички белези на нагона за оцеляване получава предимство пред останалите и оттук нататък става обект на най-големите изопачавания в сравнение с другите.

 

Най-страшното между тях е било и е илюзията, че то съзидателен акт то по този начин автоматично поражда съзидателната емоция на любовта, небесна и богоугодна. В резултат – привързаност и ангажименти, които са едновременно ирационални и ограничаващи, което не само деформира напълно всяка цел на настоящия физически живот, но продължава извън него – илюзорни товари на вина, задължения и огромно количество отнасящи се до спомени, твърде силни, за да се освободим от влиянието им.

 

По-нататък – първоначалният стимулиращ нагон за възпроизводство много отдавна се е превърнал във вторичен спрямо преходния сетивен връх на самия акт. С малко изключения твърде съмнително е дали въобще някога за мъжа е било различно. Знаейки това, жената с нейната склонност към отзивчивост се е възползвала от мощното средство за манипулиране и е разширила екстремумите през стотиците години на културната еволюция. Онези жени, които са се поддали на илюзията за постоянство, нямат друг избор, освен да легнат по гръб и да понесат каквото ще ги споходи. Казано простичко – „правенето на любов” бъдеще не създава. Най-много едно бебе.

 

С нарастването на субективното познание за въздействената сила на репродуктивния нагон за оцеляване съблазните и ласкателствата са използвани просташки и последователно, за да изкривят още повече високочувствения фактор на удоволствието от самия акт.

 

Старателно се пропуска и най-слабото напомняне на неговата първоначална цел. Обхватът на онези, които използват такива съблазни чак до безразсъдство, започва от отделната личност, минава през основните индустрии, за да достигне до самите правителства.

 

Резултатът е една какофония от изопачавания, всичките водещи до увеличаване на желанието и нуждата от репродуктивния акт, до изострянето на проблема, без да се предлага смислено разрешение.

 

Всичко това само добавя много лепило, което обвързва човека към ниска орбита.

 

 

ДИФУЗИЯ НА ПЪРВИЧНАТА ЕНЕРГИЯ

 

 

Приемете, че онова, което наричаме чувство във всичките му форми, е непознато изражение на нашия Първичен енергиен нагон, или Съзидателната сила, вродена във всеки от нас.

 

Изключения няма.

 

Включени са радост, мъка, яд, щастие, омраза, приятелство, носталгия, притежание, лоялност, егоизъм, завист, вина, удоволствие, съжаление, безпокойство, заедно с другите. Прибавете някои от обичайно разглежданите като такива: любопитство, идеи, равенство, надежда, самота, и разбира се, любов в необичайно значение.

 

В този контекст чувството е ключът и движещата сила, лежащи в основата на всяка мисъл и действие през човешкото съществувание.

 

Теорията за безчувствеността е илюзия.

 

Дори и най-крайната обективност внимателно закрива емоционалната си същност. Разум и емоция вървят ръка за ръка, когато достигнем до извора. Ако човешкото същество е продукт на Съзидателната сила, тогава да бъдеш човек е напълно емоционален израз на тази енергия.

 

Не е съществувало нито едно важно действие в човешката история, което да не е било ръководено и/или подбудено от някакво чувство.

 

Проницателни политици сега признават, че избирателите гласуват емоционално за президент, че и простите факти и цифри съдържат емоционална окраска.

 

Всички велики водачи през цялата история на човечеството са притежавали емоционалната привлекателност като свой източник на сила.

 

Мотивацията е междинно състояние на чувството.

 

Много студии, авторитетни книги и стотици милиони долари бяха мобилизирани за приложението на тази теория през последните години, но очевидно всички учтиво оставяха назад основния източник на феномена или чрез пренебрегване, или чрез отхвърляне.

 

Резултатът е хаотична смес от непроверена и грешно насочена енергия, която е и е била човешкото преживяване. Правени са отделни опити за действие и мисъл без чувство, което не е възможно.

 

Направете прост експеримент – опитайте се да запишете всяка и всички мисли и чувства, които сте изразили през последната минута. После опитайте да направите същото за една минута отпреди един час.

 

На личностно ниво обобщението става специфично, всеки момент от съществуването ние представляваме смес от емоционални реакции както на вътрешни, и на външни стимули.

 

Будни или спящи, постоянно променящата се мозайка на потока от енергия продължава да бушува с разнообразни амплитуди и честоти. Ние поставяме стойностни оценки на всички части така, както са определени от нашия опит и преживяване и са отпечатани в зависимост от културата на собственото ни съвремие. Когато двете са в противоречие, ние обикновено избираме победното като по-целесъобразно. По този начин се опитваме да дадем пълен израз на „доброто” излъчване от нас, „лошото” потискаме и задушаваме, като го крием от чужди погледи. За огромната част от нас това е разширяване на усилията ни за контрол на тази могъща и жизнена енергия, нашето истинско наследство. В най-добрия случай имаме частичен успех, използвайки грешен стандарт на измерване.

 

Взимаме решение, заслепени от гняв, а после сме възмутени от резултатите. Надяваме се, а после се разочароваме. Смеем се от радост, а когато моментът отмине, се чувстваме унили. Мразим, когато човек, място или предмет не пасват или не отговарят на нашата представа за онова, което „трябва” да бъде. Мислим, че „обичаме”, а после страдаме, когато разберем, че не е точно така, че сме сбъркали.

 

Списъкът е безкраен; а ние продължаваме да се опитваме, защото сме безпомощни и не знаем нищо по-добро. Движим се по вълните на емоциите си, минавайки през върховете и спадовете, докато някой от нас не стане циник – пренебрегвайки по фин начин очевидното – цинизмът по своята същност е чувство.

 

Неразборията нараства, когато наистина схванем, че ефективните и резултатни решения на лявото мозъчно полукълбо са взети изключително под въздействието на някой емоционален фактор, дълбоко заровен и прикрит, какъвто може да бъде. По този начин излиза наяве старият синдром: „не мога да живея с него, но не мога и без него”. Свободната воля повече не е свободна, а и не е останала много воля, заровена под множество емоционални прегради.

 

И всъщност най-големият акумулиран свръхтовар е емоционалната маса, хлабаво закрепена като човешки аз. Пръкнал се като филиз от внушението за оцеляване, той изисква и консумира постоянно безкрайни количества подсилени емоционални модели, които във връзка с естеството си са деформирани и деформиращи. Азът експлоатира теорията, че той е нужен за съществуването и постижението, че чувството и доверието не могат да съществуват без подкрепата на аза, че щастието е преситен аз. Азът е в състояние да извади на показ стотици ирационални емоционални причини, за да зашити своето съществуване – заобикаляйки факта, че чувството и безразсъдството не са синоними. Той неотстъпно твърди, че не би съществувала човешката личност, ако не беше „личният аз”.

 

В най-лошия случай има едно вярно предположение. Човекът е емоционално създание. То просто подлежи на употреба или приложение.

 

Това е веществото, което залепва целия този тежък товар към елемента и прави разрушаването на орбитата неизбежно. Силното превъзходство на тези чувства се отнася пряко, или се прикрепва към събитията, нещата и отношенията на време-пространствената материална Земя. Като такива те са неприложими, нито пък могат да съществуват в друга реалност, освен на мястото на произхода си.

 

Има едно изключение. То е единственото ясно и точно представяне на оригиналната Първична енергия и не може да се генерира по желание. То е синтез на друга емоционална мисъл и действие, доведени до изява и оттук нататък неразрушими. Най-важното, то не е особеност на целостта време-пространство и съществуването му не е присъщо на тези среди.

 

Като такова то не е част от свръхтовара. Напротив, то е източникът на сила за достигането на освобождаваща от живота орбита и за установяването на скоростта за напускане.

 

Главните, ако не единствени, причини за посещаването на училището за човешко преживяване са: на първо място – човек да овладее превръщането на тази енергия в забележима форма, и второ – да стане първокласен генератор за нея. Това не е лека задача, ако не знаеш как да я изобразиш и ако не можеш съзнателно да я генерираш.

 

Как може човек да се научи да пее, ако никога не е чувал песен, не знае текста, мелодията и гамата? Нещо по-лошо, ако той не знае, че притежава гласни струни или дори глас?

 

 

Тайната може би е в едно обикновено погрешно тълкуване и неправилно насочване на чувствата, които са сходни, но определено не са същите. За да се предпазим от конфузия, да я наречем Свръх Любов (СЛ).

 

Ключът към решаване на загадката е познаването на разликата. Айдентът Любов бе използван толкова разширено, че дори загуби същественото си значение.

 

Използвайте тази груба опаковка за начало: СЛ е неразрушима, както вече бе потвърдено. Веднъж пусната в действие, никаква следваща мисъл, емоция или събитие не могат да имат някакво въздействие върху нея. СЛ в никакъв случай и по никакъв повод не е зависима от проявите на физическото вещество или дейността, свързана с него. СЛ няма субект, жив или нежив, въпреки че той би могъл да бъде катализаторът, който би дръпнал спусъка на генерирането. СЛ е постоянна радиация, напълно независима от всякакви външни въздействия. СЛ е това, което е.

 

Това човешко училище за интензивно обучение е една много комплицирана и груба учебна програма. В сравнение с нея Парижкият остров в пиковите часове е един остров на спокойствието. Така най-малкото вие имате една разумна и ясна идея за онова, което правите, и вашата евентуална посока. Знаейки това, вече си струва усилието.

 

Моят дълбоко съкровен отговор: Между съвсем малкото абитуриенти, с които успях да се срещна, нямаше нито един, който не би повторил още веднъж и още веднъж човешката учебна система – знаейки неописуемо чудесния резултат. Мимолетните ми впечатления поддържат напълно този възглед.

 

 

ПОДГОТОВКА: ИЗСТРЕЛВАНЕ И ИЗДИГАНЕ

 

 

А ето и онова, което евфемистично може да се нарече „детска кошарка” за курса – както следва да се предположи, предложена със знанието на инструкторите. Като всяка такава помощ, тя не дава всички отговори, а няма гаранция и за точността им.

 

Най-доброто, което би могло да се каже, е, че тя набързо бе прекопирана от ръкописа на инструкторите с тяхното позволение и подкрепа.

 

Размътена и лошо филтрирана, каквато може и да е, вероятно тази чаша с подозрителна вода е, разбира се, все пак по-добра от нищото за преуморения и жаден бегач. Най-малкото поне е вода и може да помогне той да пресече финалната права, леко й радостно подскачайки.

  

 

ОБЕЗЗАРАЗЯВАНЕ / НАМАЛЕНИЕ НА ТОВАРА / ПРЕЧИСТВАНЕ

 

 

Замисълът изисква продължаване и разширение на дейността на физическия живот във всичките й форми – материална, умствена и емоционална. Не съществува дори лек намек, че ще стане намаление или отстъпление, тъй като това по-скоро би удължило, отколкото да съкрати процеса. Промяната е във възприемането, овладяването и пренасочването на енергийните форми, които вие представлявате – точно както ярката светлина предизвиква много по-ефикасни въздействия като лазер. Започнете от тези основни принципи.

 

 

 

ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА Е ОНОВА, КОЕТО СЕ ВЪЗПРИЕМА

 

 

Като участник във време-пространството вие го възприемате и то е реалност за вас.

 

Ако не сте усещали никакви други енергийни системи, за вас те не са действителност.

 

Въпреки това вие трябва да предположите, че сте се срещали с такива системи, но те не са между сегашните ви знания. Тогава става просто въпрос на запомняне.

 

 

 

ЕНЕРГИЯТА НЕ СЪЩЕСТВУВА, ДОКАТО НЕ БЪДЕ ИЗРАЗЕНА

 

 

Ние сме израз на енергията. Енергията, която ние променяме или генерираме, няма реалност, докато не я изразим. Идеята няма реалност, докато не я пренесем или въведем в практиката. Знанието и информацията не представляват нищо без разпространение и/или приложение.

 

Една идея не е реална, докато не е внедрена или не започне да въздейства на друга, или пък не действа сама по себе си. Мисъл и действие са оперативно-продуктивна комбинация както в мисловно, така и в материално отношение, в една или повече енергийни системи.

 

Възпрепятстване, ограничение или блокиране на потока от всяка една от тези енергии води до прекратяване на нейното съществуване.

 

 

 

ФОКУСИРАНАТА ЕНЕРГИЯ Е ЕКСПОНЕНЦИАЛНА

 

 

Точно както лещата може да концентрира слънчевото излъчване в температура, многократно по-висока от нормалната, така и другите енергии могат да бъдат преобразувани и променяни. Това е особено валидно в рамките на енергийния спектър, който е на разположение на човешкото съзнание.

 

Фактът, че ние смътно и несъзнателно ги упражняваме в по-голямата им част, особено в нефизическите категории, не обезсилва този потенциал.

 

 

 

СЪЗНАНИЕТО Е ФОКУСИРАНА ЕНЕРГИЯ

 

 

В частност човешкото съзнание е широко фокусирано върху време-пространствената физическа материя. Това е цялото количество на участващото енергийно съзнание, защото други форми на същото съзнание действат едновременно в разклоняващи се системи от действителността.

 

От това многообразие могат да се направят две заключения:

 

Фокусът на човешката гледна точка може да се регулира до далеч по-силна степен на концентрация, която предлага твърде безкрайни и необятни, за да могат лесно да се възприемат, потенциали на сила и действие.

 

Другите (нечовешки форми) на същата енергийна система също могат да бъдат изтеглени при нужда.
 

Като забулим гореизложеното, напълно е възможно да стигнем до фазата на „предаване” с вдигнати ръце. Въпреки че следващите бележки са изложени в логичен порядък, напълно подходящо е да се отнесем до всеки елемент, който може да послужи при необходимост. Няма установен модел или общ ред за цялото човешко образователно преживяване. За някого едно събитие от ранното детство може да излезе на повърхността години по-късно, ако въобще се покаже.

 

...

Продължението:

ТУК - Пътуване извън тялото (линк)

...