Още - от квантовата физика е известно също, че наблюдателят е този, който влияе на събитията в света и го проявява посредством своето внимание към тях. Неведнъж съм цитирала физика Амит Госвами и неговата "Самоосъзнаваща се Вселена" - там става дума за "колапсиране" на света. Ако не гледаш Луната - тя си е пак там, но във вълнова форма, т.е. невидима и непроявена в нашия свят. Поглеждаш я - и вълните й се превръщат в частици...
Всъщност, има една част от денонощието, през която всичко, което се домогва до нашето внимание, бива спряно безапелационно и към вниманието се подават по-полезни сигнали - всеки се досеща, това е времето, прекарано в сън. Да, има и осъзнати сънища - т.е. през тях човек може да насочва вниманието си отново към ежедневните неща - но, и това е хубавото - може осъзнато да се насочва и към нещата, които му показва Духът, защото именно това става по време на сън. Независимо дали осъзнат или неосъзнат. Сънят е нещо като "милост", спусната ни свише, чрез която да можем да се докоснем до духовното. Е, за много хора спането и сънуването е мъчение - но това, според мен, е продиктувано от неправилната нагласа изобщо към света и от напълно неадекватното обучение, на което сме подложени от малки. Писателят Стивън Кинг е пример за човек, надскочил своите ужасни кошмари, използвайки ги за творчество и създаване на нови светове. Понякога се изкушавам да мисля, съвсем опростенчески, че Духът е искал пряко и грубо да му покаже какъв му е пътят, подавайки му кошмари, от които той страдал дълги години, но в един момент превключил и започнал да ги пресъздава на белия лист. И всички знаем кой е Стивън Кинг, дори да не сме чели нищо от него.
Но не за съня ми е приказката в момента. Вчера, по време на йога-практика, стигнах до едно заключение, да кажем - работно. Ето го вкратце:
Светът е доста неприятен и лош не за друго, а защото вниманието на повечето му жители през по-голямата част от будното им време е насочено основно към битови дреболии, към проблеми с физическото оцеляване, към лоши новини и тъпи реклами.
Ако приемем, че има дявол ...
...
Малко продължение: ТУК
...
Тагове:
А за всеки вярващ човек е ясно, че дявол има. Дори и само за това, че пряко е назован в Божието слово.
Ние поглеждаме към познатите ни неща и те се материализират. А за да се материализират непознати неща, Духът трябва да ги подскаже/покаже на някой избраник. Харесва ми!
Хебав постинг, Магична! Поздравления!
===
Стани, благодаря ти! :) Допълващият танц на мислите продължава! :)
===
Гет, благодаря за припомнянето - древното предание за Шива, който глътнал всесветовната отрова, и за жена му, Шакти, която го стиснала за гърлото, за да не навлезе тя в него - ми е любима много. Изобщо - Шива ми е любим. Той е нещо като "дявола" - рзрушителният принцип. Не знам защо го свързваш с "Жива" - освен че животът задължително е свързан и е едно цяло със смъртта (може би, реално няма отделно нещо живот и отделно - смърт). Шива е разрушител - ако този принцип го нямаше в света, винаги давам този пример: клетките на кожата ни, вместо да умират, щяха да се разрастват дотолкова, че за няколко години кожата ни щеше да стане дебела километър. :))) Иначе - тук не говоря за асури и деви, нито за Шива-Шакти - според мен тия неща нямат нищо общо с вниманието ни (освен че ако не внимаваме, може да загубим живота си например - т.е. да се включи Шива, разрушителният принцип. ОМ НМХ ШИВАЯ !!! ;)
===
Привет, Елена и благодаря ти! :) Да, наистина е много интересно как можем да колапсираме нещо напълно непознато. Замислих се по това, а съм го мислила много пъти и преди. На тия неща не може да се отговори с разума, ако го правим, се получават някакви такива въпроси: пак да вземем Луната - ние фактически не я познаваме. Само си мислим, че знаем какво е това. Кой ли я е "направил" за първи път? :))) Поздрави!
Все пак, така и не разбрах какво общо има Шива и всичките други асоциации, породени от него, с изцяло практическия съвет, който влагам в този пост, а именно: внимавайте в какво внимавате! това, на което обръщате внимание, сте самите вие... ;)
В нашето общество не ни учат, че вниманието е толкова основно, колкото и храната, и ние продължаваме да се спъваме, когато търсим начини да утолим страстното желание, вместо, спокойно и със здрав разум да се научим да си осигуряваме това, от което имаме нужда.
Безразсъдно усилваме глада, говорейки си, че търсим Бог, Любов или Служене, а не сме научени да разпознаваме, че движещата ни сила се намира в други хора, които ни манипулират и използват.
===
Гет Ведър (Дарт Вейдър! :))) Знаем си го Иванушка - дори да се обърнеш в него, той винаги печели, нъл тъй! :))) Благодаря ти за разяснението. Схванах! :)))
Да, има значение с какви очи гледаме нещата, образно казано, но понякога това няма значение - а е важно просто да отсяваме.
Вниманието не може да се "озъпти" току така. Преди това трябва да знаеш, какво точно е вниманието. Как работи. Как ти използваш вниманието си и как другите използват твоето внимание. Кой е използваният?
Думите са вятър. ;)
Вниманието не може да се "озъпти" току така. Преди това трябва да знаеш, какво точно е вниманието. Как работи. Как ти използваш вниманието си и как другите използват твоето внимание. Кой е използваният?
Думите са вятър. ;)
Източните учения (и най-вече практики) дават възможност да се тренира "вниманието", да се опознава и т.н. - който се занимава с подобни неща, знае за какво става дума. За "западния" човек, съвсем погрешно, "внимание" е основно дума. :) А То, образно, си е направо живо същество. :)
2. Блогът на Gwendoline
3. Блог на Дъщеря ми
4. Разказвачка
5. Gidmastar
6. Vanellia
7. Stela50
8. Martosh
9. Rustam
10. Gwendoline
11. Aqualia
12. Martiniki
13. qbylkovcvqt
14. Tili
15. Sestra
16. Кайти - лети, стъпила на Земята
17. Трите кулинарни вещици - Гуени, Кайти и аз
18. Поетът Марин Тачков
19. Evrazol
20. Svoboda
21. Катя Сунгарска
22. Виртуален ашрам "ТРЕТО ОКО"