Прочетен: 2404 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.08.2023 15:34
ТЪЛКУВАНЕ НА КНИГАТА ОТКРОВЕНИЕ 7-ма гл. и 8:1
Откр.7-ма гл. съдържа две видения. Първото видение (виж Откр.7:1-8) представя едно прекъсване (пауза) м/у 6-я и 7-я печат, за да бъде осъществено подпечатването и грабването на светиите (ср. 1Сол.4:13-18). Второто видение (виж Откр.7:9-17) представя крайният резултат от това запечатване – радостните възгласи на цялото множество от спасените и последвалото тържествено преклонение-благодарност на всички ангели пред Престола. Откр.7-ма гл. завършва с диалог м/у един от старците с Йоан.
Преди падането на град Ерусалим в 70-та г.сл.Хр. християнството било отъждествявано с Юдея. За Църквата било немислимо да съществува отделена от юдаизма, извън пределите на Светата Земя. Но, когато наближило времето град Ерусалим да бъде обсаден и разрушен от войските на Рим (март–септември, 70-та г.сл.Хр.), подобно както при Изхода на евреите от Египет, Църквата побягнала от Светата Земя в „пустинята“, метафорично – сред езичниците. „Но който устои до край, той ще бъде спасен“ (Мат.24:13; 10:22). „Краят“, за който Исус споменал, не бил прекъсването живота на християнина, а бил края на храма в град Ерусалим. В бъдеще, верните които доживеят до запустяването на „Големия Град“ (виж Ерем.4:30; ср. Откр.18:16,17) също ще бъдат избавени (ср. Дан.12:12). В 135 г.сл.Хр., ~ 40 г. след написването на кн. Откровение, църквите станали свидетели и на окончателния край на Юда. [Simon Bar Kochba („Son of the star“) организирал юдейския бунт срещу Рим с подкрепата на Akiba ben Joseph, един от най- влиятелните равини в онзи период. Akiba провъзгласил Bar Kochba за месията, казвайки пред юдеите за него: - „Този е царят Месия!“ (виж „Jerusalem Talmud“, Ta’anit 4:6, 68d, Rabbi Akiva and Bar Kokhba, Syria, Palestina, 360-400 г.сл.Хр.) След потушеният бунт на Симон Бар Кохба (131-135 г.сл.Хр.), по заповед на римския император Публий Елий-Траян Адриан (76-138 г.сл.Хр.), всички юдеи били експулсирани от Светата Земя, а бунтовният град Ерусалим – сринат със земята, изоран с волове и мястото му - засипано със сол, и осквернено.]
„И след това видях четири ангела да стоят при четирите ъгли на земята, държащи четирите вятъра на земята, за да не духа вятър по земята, нито по морето, нито по никое дърво.“
Явно духането на този вятър от изток (виж Йов 38:24-27; ср. Изх.14:21) цели да докара големи ята скакалци, които ще изядат всичко зелено - тревата по земята и листата по дърветата (ср. Изх.10:12-14). Но това е преди всичко астрономична образност за планети, които подобно на скакалци изкачат от своите орбити към Земята. В Св. Писание вихрушката, силната буря, могъщият ураганен вятър/щорм, проливният дъжд и градушката, мълниите и гръмотевиците, са използвани за да опишат гнева на Месия (виж Пс.77:18; 78:47,48; Авак.3:5; Мат.7:24-27); като символи на Божествен гняв (ср. Пс.58:9; Пр.10:25; Исая 17:13; 28:17; 66:15; Осия 8:7). Така, обобщено, силният (отвързан, наричан още от древните - „зъл“) космически вятър символизирал Божия Съд, поради гибелното му въздействие (ср. Пс.18:6-19). [Ако се съединят точките на изгрева и залеза на Слънцето, в дните на (есенното и пролетното) слънцестоене)то, в резултат се получават две (пресичащи се над главата на наблюдателя) линии във формата на буквата „Х“, които разделят Земята и Небето на 4 части. Получават се 4 триъгълника със заоблена долна част (уподобявани от древните като 4-те крила на земята), „4-те ъгъла на Земята“ (виж Исая 11:12). От най- древни времена голямата, добре образувана в небето, свастика на съзвездието „Голямата Мечка“ (съзвездие известно в древен Египет като „Msˇhtyw“ „Бедрото“), олицетворявала 4-те големи небесни, първични сили - 4-те ветрове, които държат в баланс хармонията на света.] Йоан видял „четири ангела“, стоящи при 4-те ъгли на Земята - една старозаветна картина на Съд с/у Израилевата страна (земя) от Езек.7:2; при все това тези ангели-пазители възпират 4-те ветрове [за задържаните ветрове по- късно в книгата е уточнено, че са вързани ангелски сили (Марс, Меркурий и Луната, и Венера) (виж Откр.9:14,15)], за да не духа вятър по Земята, по Морето, нито по някое дърво (докато „земята“ и „морето“ са в родителен падеж, „дърво“ е във винителен, т.е. Йоан желае да привлече вниманието в/у него). В Библията „дърветата“ са образност на хора (ср. Съд.9:8-15); символ на праведните (виж Изх.15:17; Пс.1:3; 92:12-14; Исая 61:3; Ерем.17:5-8), но най- вече на храмове/пирамиди. В Писанието „вятърът“ се използва във връзка с идването на Господ-Бог и с действието на Неговите ангели в благословение или проклятие (ср. Бит.8:1; 41:27; Изх.10:13,19; 14:21; 15:10; Числа 11:31; Пс.18:10; 104:3,4; 107:25; 135:7; 147:18; 148:8; Йоан 3:8; Деян.2:2). Четирите небесни ветрове духащи в/у голямото море са символ на война и разрушение (ср. Дан.7:2).
[В кн. 1Енох, за 4-те ветрове, се казва следното: „Аз видях съкровищата на всички ветрове; видях как Той е снабдил с тях цялото творение и непоклатимите (твърдите; здравите) основи на земята. И аз видях крайъгълния камък на земята; видях четирите ветрове, които носят (земята и) небесния свод. И аз видях как ветровете простират небесните сводове и имат своето местоположение между небето и земята; това са стълбовете небесни. Аз видях небесните ветрове, които се въртят и довеждат орбитата на Слънцето и на всички звезди до тяхното положение (установяване в небето).“ (виж кн. „The Book of Enoch“, Translated by Robert Henry Charles, Society for Promoting Christian Knowledge, London, 1917, Chapter 18:1-4) В акадския епос за Сътворението на света и Потопа „Atra-Hasis“ е записано: - „На четирите вятъра принесъл той (Атрахасис/Ной?) жертва. Той издигнал към боговете сладко всеизгаряне, приготвил храна (жертва), пред боговете я поставил. Боговете помирисали сладкото благоухание, към приношението, подобно на мухи се събрали… Техните (на огнените анунаки, т.е. планетите, децата на Нинту) ясни образи (лица) се помрачили! ... И тя (Ищар/Инана - Венера) дошла (се изкачила) до амулета-муха, който Ану направил и носил от/за радост… Да бъде този амулет-муха тъмносин камък на моята шия, тъй щото за тези дни (на Потопа) да си спомням вечно!“ (виж „The Atrahasis Epic“, Tablet III, V. Lines 30-49, VІ. Lines 1-4); (ср. Бит.8:20,21а). В шумерският „Епос за Гилгамеш“ се чете почти същото: „Веднага щом пристигна Belet-ili - Inanna - Господарката на боговете, Тя повдигна великолепните, големи мухи от лапис-лазули (левитиращите скъпоценни камъни-лазурити, които, когато би активирани, издавали силни, жужащи звуци и поради тази причина били оприличени от древните на мухи или пчели), които Ану – Великият Бог бе направил за нейното ухажване, според нейното желание и (Тя) каза: - „Ето, о, присъстващи тук богове, аз никога няма да забравя (значимостта на) моето колие (огърлица) от големи мъниста лапис-лазули, около врата ми! Така те ще ме накарат да си спомням тези времена (тези дни на Потопа) и никога няма да ги забравя!“ (виж „The Epic of Gilgamesh“, Tablet ХІ, Lines 163-167); (ср. Исая 7:18,19).]
[Според древни предания 4-те тесни тунели (шахти) на Голямата пирамида (ГП) в Гиза, Египет, били предназначени и за 4-те вятъра „сироко“, като вид вълноводи към Камерата на царя с тъмночервения гранитен саркофаг вътре - центърът на древното съоръжение. „И така, когато ние погледнем на пирамидата през очите на египетския цар, ние бихме видели съоръжение, явяващо се вертикална връзка между Небесата и Земята. Египетският цар знаел, че се е родил под нея в подземния свят, в утробата (в червото) на Изида, а след това е излязъл в горния свят под формата на бог-сокол, разбира се, от митологична гледна точка. Когато царят умирал, той се завръщал обратно в подземния свят, където по един вълшебен (или магически) начин той се превръщал от Хор в Озирис (магическото преобразуване на „Първото време“). След това той използвал пирамидата като подемно устройство, стълба във височината на Небесата, за да се върне на планетата, откъдето бил дошъл. Нещо повече, неговата задача била също така да възстанови първоначалното състояние на планетите в Небесата. В този смисъл пирамидата може да бъде наречена „Космическата планина“… Нейната форма символизирала планета, издигнала се от подземния свят към Небесата. Може ли това да е било типологичен образ на Земята или на Небесата едновременно (когато едно живо същество се явява отражение/образ на друго)?“ (виж кн. „When the Gods Came Down: The Catastrophic Roots of Religion Revealed“, Alan F. Alford, Hodder and Stoughton, 2000, ch. 4) В Месопотамия храмовете били известни като „планински къщи“; като „dimgal“ - „великият свързващ стълб“ или DUR.AN.KI - „Връзката на Небето и Земята“.] Този необичайно бурен вятър, в действителност, е създаден от приближаващи планетата Земя големи космически тела (виж Изх.15:10; Пс.148:8); „вятърът“ на приближаващия „Ден на Господа“ (ср. Исая 27:8; Езек.13:13).
„И видях друг ангел да възлиза от изгрева на слънцето, имащ печата на Живия Бог. И извика със силен глас на четирите ангела, на които им се даде да повредят земята и морето, като казваше: Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, докато не сложим печат на челата на слугите на нашия Бог!“
„Ангелът“, който в древността Всевишния издигнал от изгрева на Слънцето бил планетата Юпитер. В трактат „Шабат“ на Вавилонския Талмуд се казва, че Бог направил планетата Зедек (Седек; Цедек) или Юпитер, да промени нарастващата си точка от запад на изток: - „Излез (т.е. представи се) ти, плането (гледайки), как Израил е свободен от планетарното влияние. - Какво е изчислението ти? Защото Зедек (Юпитер) стои на Запад? Аз ще го върна назад и ще го поставя на изток. „И така е писано, Кой въздигна Зедек от Изтока? Той е бил призован заради него.““ (виж Исая 41:2) (виж Talmudic Babylon, Sefaria, Shabbat 156b). - „Кой въздигна Седек от изток, повика го да следва подире му, предаде му народи и покори царе? Той ги превърна с неговия меч на прах, с неговия лък на плява, от вятър развявана.“ (Исая 41:2 Септуагинта). Именно Юпитер бил обещаната вражда с/у силата на планетата Сатурн/Сатана, която Господ-Бог обещал на Адам и Ева в Градината (виж Бит.3:15). Когато защитата на планетата Земя, осигурявана от Юпитер, се отдръпне, няма да има кой да възпира гибелната сила на Сатурн (Древната Змия и ангелите й) в/у живеещите по земята (виж 2Сол.2:6-10) - „и тогава ще се яви беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дъха на устата Си и ще изтреби с явлението на пришествието Си, тогова, чието идване се дължи на действието на Сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса.“ (2Сол.2:7,8). Явно енергията на Сатурн (чрез Марс, Меркурий и Луната отключва могъщото действие (големите знамения) на Голямата пирамида в Гиза (ГП), Египет - „И върши големи знамения, че и огън да прави да слиза от небето на земята пред човеците.“ (Откр.13:13). Поставянето на печат или белег, за да се осигури протекция над някого или нещо, се споменава още в първата книга на Стария завет - книгата Битие: „и постави на изток от Едемската градина херувимите, и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.“ (Бит.3:24). По този начин Градината-Храм била „запечатана“ от изток против достъпа на Змията (и злите човеци). Първият братоубиец – Каин, също получил белег. „И Господ определи белег за Каин, за да не го убива никой, който го намери.“ (Бит.4:15). Идеята да се „запечатат“ хора, за да не загинат в предстоящия съд откриваме и в историята за Ной в ковчега, за който се казва: „... и Господ го затвори (т.е. запечата) вътре.“ (Бит.7:16). „Корабът“, в който Ной влязъл, всъщност бил обърната пирамида на върха Сион, Храмът в Светата земя.
„Ангел, възлизащ от изгрева на Слънцето“ (от изток) е образност и се отнася за гиганта Юпитер [действащ в съюз с кометата (сега вече планета) Венера („Архангел Михаил“) - „пламенният меч, който се въртеше“ (виж Бит.3:24)?; метафизично, на „изток“ са външните, спрямо орбитата на Земята около Слънцето, планети], чрез който Бог в древни времена нанесъл могъщи съдби над планетата Сатурн и в/у грешния свят. Тук е направена асоциация и с видението на старозаветния пр. Езекиил, относно завръщането на Божията Слава в храма (виж Езек.43:1-5). Четирите ангели задържат Съда според заповедта на ангела, който Йоан видял да излиза от изгряването на Слънцето, откъдето традиционно идвали и Божиите действия на Съд в историята (ср. Бит.19:23-25; Исая 41:1-4,25; 46:11; Езек.43:1-4). Този ангел притежава Духа без мярка (ср. Йоан 3:34), печата на Живия Бог, с който Той бележи Своите хора с белег, за да ги предпази от наказанието (алюзия за Пасхата). Присъдите в/у Земята няма да бъдат напълно излети, докато не бъдат запечатани служителите на Бога в/у техните чела. В библейския свят печатът означава даване на власт и сила, гаранция за защита и белег на собственост (ср. 2Кор.1:21,22; 2Тим.2:19). Печатът на Духа се поставя в/у праведните (виж Ефес.1:13; 4:30). Картината тук сякаш е почерпена от Езек.9:1-7, където Бог заповядал на изпълнителите да унищожат всеки човек в град Ерусалим; първите, които трябвало да бъдат убити, били неверните служители в храма (виж Езек.9:4). Праведните били белязани за защита, за да могат отстъпниците в град Ерусалим да бъдат унищожени. Защитният „белег“ в Езек.9-та гл. буквално бил „taw“ - последната буква от древно-еврейската азбука и имала формата на кръст. Целта на описаното в Откр.7-ма гл. подпечатване е да бъде опазен истинският Божий Израил като свято „семе“, като верен „остатък“ [„останалите от нейното потомство“ (виж Откр.12:17)], който да бъде съхранен посред „голямата скръб“, и да го прослави в нея. Макар, че Юда била отсечена, Църквата била избрана и подпечатана с Духа на Живия Бог. Така ще бъде и в края на настоящата епоха (век).
„И чух броя на подпечатаните - 144 хиляди подпечатани от всяко племе на синовете на Израил.“
„И чух броя на подпечатаните“ – и „след това видях и ето – голямо множество“ (Откр.7:9). Тези две групи са двете различни страни на Църквата. Едната група са „първите плодове“ (виж Откр.14:4), т.е. повярвалите в Исус Христос евреи, а другата част са неизброимото множество от повярвалите в Спасителя езичници (не евреи) - плодовете от цялата жътва в края. От една страна Божиите хора са окончателно преброени - никой от избраните не липсва и Църквата е напълно симетрична, и цяла, - от друга страна, Църквата е неизброима, представена е като огромно множество, което никой не може да изброи.
„144 хиляди подпечатани - от всяко племе от синовете на Израил“ - 12-те еврейски племена произлезли от 12-те синове на Яков (Израил), чрез съпругите му Лия и Рахил, и техните съответни слугини – Зелфа и Вала [юридически, децата на слугините принадлежали на Лия и Рахил (виж Бит. 29:31-30:24; 35:16-18)]. Числото „144 хиляди“ очевидно е символично: 12х12, и след това умножено по 10х10х10 [„1000“ символизира неизброимо много (ср. Втор.1:11; 7:9; Пс.50:10; 68:17; 84:10; 90:4)]. По този начин кн. Откровение изобразява идеалния „Израил“, такъв какъвто бил предназначен да бъде, с цялото му съвършенство, симетрия и завършеност; святата Божия войска, подредена за битка според нейните хиляди (ср. 1Лет.4-та-7-та гл.). Метафорично, Църквата може да изведе армия от „144 хиляди“ войници, следващи Агнето (виж Откр.14:1). (Всяка от 3-те големи пирамиди в Гиза, Египет, била облицована с х144 000 полирани до блясък, шестоъгълни варовикови плочи?!) {При древните ханаанци и евреите: - един Цикъл („sa·nah“) на Венера бил 8 години (виж Бит.6:3 - 120 „sa·nah“ са 120х8=960 години); едно Поколение на Венера било приравнявано с 5 Цикъла на планетата Венера или 40 години (5х8); една Епоха на Венера била равна на 12 Поколения на Венера или = 480 години (12х40); а една пълна Ера на вечерно-утринната звезда „Shalim“ (планетата Венера) била с продължителност 3 Епохи на Венера или = 1 440 години (480х3). „Соломон започна да изгражда храма си… след Потопа хиляда четиристотин и четиридесет години.“ (виж кн. „Antiquities of the Jews“, Josephus Flavius, Book VІІІ, Ch. ІІІ, § І) Това твърдение на Йосиф Флавий едва ли е достоверно (възможен е и свещенически прочит на текста, т.е.1440х8=11 520 години?), но ясно показва, че за евреите, много от важните моменти в тяхната история били свързани с циклите на планетата Венера.
{Легенда твърди, че „Фалек бил поразен с онемяване (с неспособност да говори) от Бога за това, че дръзнал да изгради кула до самите небеса, когато работел като главен архитект при Нимрод. Споменава се, че Фалек бил потомък на Ной.“ (виж кн. „Uriel’s Machine: Uncovering the Secrets of Stonehenge, Noah’s Flood and the Dawn of Civilization“, Christopher Knight and Robert Lomas, Barnes and Noble, 2004, Ch. 13) Възможно е името Йов да е съкратена форма на Йовав, който е изброен като племенник на Фалек (виж Бит.10:29). Ако е така, Фалек е чичо (роднина) на Йов(ав). Изобщо, цялата старозаветна история на евреите - от дните на Евер и Фалек, когато „се раздели земята“ (виж Бит.10:25; 1Лет.1:19) [вероятно, подобно на планетата Тиамат, и ядрото на планетата Земя е било нагрято отвън, чрез могъщо скаларно оръжие, и Земята е щяла да се пръсне (да бъде взривена), но някой в древността е прекъснал процеса, и ни е спасил? Римският поет Publius Vergilius Maro (Публий Вергилий Марон, 70-19 г.пр.Хр.) сякаш намеква в своето произведение „Aeneid“ („Енеида“), че този, който тогава е спасил Земята е бил самият Зевс/Юпитер, библейският еквивалент на Яхве; това тъмно и драматично събитие в историята на планетата Земя вероятно е било отразено и в древногръцката митология, чрез легендата за титаничната борба на Laocoon (Лаокон) с двете гигантски змии?; все пак, следствие на започналото отвътре раздуване на планетата ни, земната гранитна обвивка не е издържала и се е разкъсала (разделила) на континенти] - до разрушението на Втория храм в град Ерусалим през 70-та г.сл.Хр., може да бъде представена като подчинена на 40 годишните точни цикли на звездата „Shalim“ [планетата Венера - 5 нейни пълни цикъла от х8 години (5х8=40 години)], а именно: - 70 поколения х40 г. (70х40=2800 години) или 5 пъти х14 рода х40 години [5х(14х40)=5х560=2800]. Вероятно, стремежът на евангелист Матей да представи Исус Христовия род, като 3 групи от х14 рода, бил бегъл израз на доста избледнял, но все още запазен спомен (като отглас от далечно ехо) в колективната памет на евреите през І в.сл.Хр. (виж Мат.1:17).}
„От племето на Юда – 12 хиляди подпечатани; от племето на Рувим – 12 хиляди подпечатани; от племето на Гад – 12 хиляди подпечатани; от племето на Асир – 12 хиляди подпечатани; от племето на Нефталим – 12 хиляди подпечатани; от племето на Манасия – 12 хиляди подпечатани; от племето на Симеон – 12 хиляди подпечатани; от племето на Левий – 12 хиляди подпечатани; от племето на Исахар – 12 хиляди подпечатани; от племето на Завулон – 12 хиляди подпечатани; от племето на Йосиф – 12 хиляди подпечатани; от племето на Вениамин – 12 хиляди подпечатани.“
Йоан изброил запечатването на Божия стан, започвайки от източния ъгъл с Юда [подпечатващият ангел идва за да извърши умилостивението от към изток (ср. Лев.16:14). По време на отстъплението на Юда пр. Езекиил видял Облака на Славата да се оттегля от Храма и да отива на изток, към Елеонския хълм (виж Езек.10:18,19; 11:22,23); по- късно, в своето видение на Новия Ерусалим, той видял Облака на Славата да се завръща от изток и да обитава в новия Храм (виж Езек.43:1-5).]; продължава през Рувим и Гад към Асир в северния ъгъл, тръгва по северозападната страна с Нефталим и Манасия; започвайки отново от изток, изброява Симеон и Левий на югоизточната страна до Исахар на юг, и продължава през Завулон и Йосиф, завършвайки с Вениамин в западния ъгъл. Когато пророк Езекиил изложил своето видение за идеалния Ерусалим, той също посочил 12 порти, по една за всяко племе (виж Езек. 48:30-35; ср. Откр.21:12,13). Няколко неща правят впечатление: Йосиф е заменил Ефрем (името „Ефрем“ било използвано като нарицателно за царския дом в северното царство Израил); от списъка отсъства племето на Дан, един от 12-те, може би, поради факта, че Дан имал съмнителна репутация (виж Бит.49:17; Лев.24:10,11; 3Царе 12:28-30; Ерем.4:15; 8:16); (Дан било единственото племе от израилтяните, чийто символ бил змията, изобразена на знамето му). В новата подредба племето Левий е понижено (някога заемало средата на стана); след Исус Христовото възнесение отдясно на Отец свещенството на Левий повече няма специално положение (виж Евр.7:11-14).
[„Рувим“ е наречен така, защото Бог „вижда“ страданието на хората Си; „Симеон“, защото той „чува“ техните стенания; „Левий“, Бог „се присъединява към“ Своите хора, когато Израил страда; „Юда“, Израил ще „благодари“ на Бога за своето избавление; „Исахар“, Израил ще бъде „възнаграден“ за своето страдание с щедра отплата; „Завулон“, Бог ще има „жилище“ (дом) в Израил; „Дан“, Бог ще „съди“ нациите, които потискат Израил; „Нефталим“, Бог е връчил Тората на Израил и по сладост тя е като „пчелна пита“; „Гад“, Господ е дал манната на Израил и тя е била на вид като „кориандрови“ семенца; „Асир“, всички народи, които ще призоват Израилевия Господ ще са „щастливи“; „Йосиф“, защото Бог ще „добави“ обратно изкупуване на „Израил“ - изкупление от царството на лукавия в края, както от Египет в предишните времена и „Вениамин“, Господ се е заклел със Своята издигната „десница“, че Той ще помага на Своите хора.]
„След това видях и ето – голямо множество, което никой не можеше да преброи, от всяко племе, и родове, и народи, и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели роби (дрехи), и в ръцете им палмови клонки; и викащи със силен глас, като казваха: Спасението е от Нашия Бог Седящ на престола и от Агнето!“
Първият пласт от новозаветния Божий народ бил съставен от повярвалите в Месията - Исус Христос евреи (виж Деян.2-ра гл.). Израил бил „първородният син“ на Яхве (виж Изх.4:22). След това Бог призовал повярвалите в Спасителя езичници от всички народи по света (виж Деян.10-та гл.). Действителният брой на спасените, далеч от това да е ограничен до няколко десетки хиляди, е всъщност голямо множество, което никой не може да изброи, толкова обширно, че не може да бъде обхванато. Христос дойде да спаси света (ср. 1Йоан.4:14) и Той води постоянно света напред към състоянието, което Той Е определил за него още „в началото“ (виж Бит.1:1). Йоан видял изкупения свят от победоносни светии стоящи пред Престола и пред Агнето в поклонение. Те са облечени в белите дрехи на праведното свещенство [известно е, че есеите винаги се обличали в бяло - древен символ на възкресението, чрез помазване с мирото на бялата, извънземна светлина на изгряващата, в тъмното място на Храма (Св. Светих), Светла, утринна звезда - Венера (ср. Еклес.9:8; 2Петр.1:19б); от памтивека колективната памет на човечеството е съхранила спомена, че възкресението на мъртвите, винаги се случва при изгрев, с хелиакалното издигане на Утринната звезда, около деня на пролетното равноденствие], с палмови клонки в ръцете си, какъвто бил добре познатият символ на „Празника на Скиниите“ - „Шатроразпъване“, празник, който символизирал възстановяването на Божия народ в Рая. Така кн. Откровение представя идеята: - Исус Христос Е Истинският Мойсей и по- великият от Исус Навин! Той Е Избавителят на Божите люде (виж 1Кор.15:19-26), Който ще ги въведе в Царството (през идещия век на Милениума)!
{Името на бащата на Аврам - Тара (на иврит „te·rah“; виж Бит.11:24,27), разкрива, че Тара е бил „терху“, т.е. жрец-прорицател. Прозвището на неговото семейство „ибри“ („пресичащи“ или „слизащи“), може би, свидетелства, че Тара е служил в храма в град Ур. [„На египетски Ptah (Пта) и други богове били наричани „Ntr“ („Нтр“) - „пазител, пазач“. Те дошли в Египет, пишат египтяните, от Ta-Ur (Та-Ур), „Далечната/Чужда земя“, чието име Ур означава „стара“…“ (виж кн. „Войните на боговете и хората“, 3ахария Амнон Сичин, БАРД, София, 2003, гл. 2-ра, стр. 43) Възможно е в оригиналния текст да е било „Jireh-Salem“ (виж Бит.22:14) или „Ur-Shalem“ („Ерусалим“), а не град „Ur“ в Sumer (Ур в Шумер)?; в този случай бихме имали много по- късно неудачно редактиран от книжника Ездра старозаветен текст (ср. Бит.11:28; Ис.Нав.24:2,3) - Тара свещенодействал в храмовото място Ta-Ur, в което вечерната звезда „Shalim“ (планетата Венера) пресичала и слизала от небесата, и чиято неземна светлина обличала като с дреха Храма на планината Сион, където гърмял (виж Бит.10:24 „Евер“ „Гърмящ отвъд“) „Гласа“ на Седек-Яхве в Градината (ср. Бит.3:8-10)? Светлината (зората) на шумерската богиня Belet-ili - Inanna - планетата Венера, слизала на това място (след хиляди години шумерското име на звездата Венера - „Belet-ili“ се трансформирало в ханаанското „Belet-Lahmu“ и накрая в семитското - „Be(le)t Leḥem“ „Витлеем“) за да роди отгоре Царя-мелхиседек на цялата земя (виж Михей 5:2; ср. Лука 1:78; Мат.4:16; Йоан 3:3). „Съществува египетско понятие, което приемам като корелат (съответстващо съпоставимо) на израза „точка на произход“. То се изразява с думата „bet“, която E.A. Wallis Budge определя като „първоначалното място, стария дом“ и изписва с помощта на архаичния глиф на лешояда. На пръв поглед това е архаична форма, но в центъра на нейните глифове са всички познати символи, които свързваме със спираловидното яйце на света и образуването на маса или материя. Втората дума, която се произнася „bet“, означава „да светиш“ и така поддържа представата на the bambari (родствено племе на догоните), че тази малка спирала на материята включва спирала от маса, която е преплетена със светлина. Изводът е, че на осмия етап, при който това яйце, подобно на мехурче, се пука, светлината е страничен продукт. В познатата ни област на нашия материален свят съществува вероятна корелация на това, отразена в понятието, наречено сонолуминесценция. Изследователи са установили, че ако използват стояща звукова вълна, за да образуват балон под водата, по неизвестни причини при спукването на балона се излъчва светлина. Така че дискусията ни завършва по съвсем подходящ начин, като ни насочва към вероятната точка на произход на светлината.“ (виж кн. „Point of Origin“, Laird Scranton, Publisher: Inner Traditions, Rochester, Vermont, USA, 2015, Epilogue, рр. 185-186)]}
{Името на древен Египет било „Ta Mr“ „Земята Mr“ (на иврит - „Mis·ra·yim“ „Земята на Мицраим“), като с думата „Mr“ египтяните наричали пирамидите - сакралното място на връзка м/у Небесата и Земята. Буквално „Mr“ на египетски език означава „място на възнесение“. Еврейското име „Мариам“ (името на майката на младенеца Исус) произхожда от същото египетско „Mr“: - „Когато Израил бе младенец, тогава го възлюбих; И из Египет („Mr“) повиках Сина Си“ (Осия 11:1). В езотеричен смисъл, тялото на Дева Мария било небесно тяло - метафоричен храм, от който Исус Христос, Пресветият, се издигнал и възстановил метафизичния Храм на Небесата. Самата дума „храм“ е древна метафора за планета - оттук и произлиза легендата, че Исус Христос може да възстанови този разрушен храм (образно - Той Е убитата планета Тиамат) за три дни (виж Йоан 2:19; ср. Марко 14:58) – вероятно, периодът, за който хората, някога (при „първородния грях“) са разрушили небесната планета/храм Тиамат. Исус Христос Е „алтер его“ на тази разрушена планета, която (в Негово лице) слязла от Небесата на Земята през утробата на Дева Мария - олицетворяваща майката Земя и мястото („Mr“), от където (или през което) Изначалният Бог се възнесъл (възлязъл) от подземния свят (ср. Йоан 3:13). По тази причина в Етиопската свещена книга „Кебра Нагаст“ („Книгата на Славата“) се казва, че Дева Мария е била врата на изток (Източната порта), врата на Небесата - Вратата на Спасението, отъждествявайки я с горящата къпина (виж Изх.3:1-3): „И Моисей също пророкувал за Мария, казвайки: - „Видях къпина на Планината Синай, която поглъщащият огън, не поглъщаше.“ И значението на този огън е Божествеността на Сина на Бога, а къпината, която горяла, без нейните листа да са изсъхнали (чийто лист не повяхва), е Мария.“ [виж кн. „The Queen of Sheba and Her Only Son Menyelek“ („Kebra Nagast“), translated by Sir Ernest Alfred Wallis Budge, In parentheses Publications Ethiopian Series Cambridge, Ontario, 2000, Part 96. „Concerning the Prophecy about Christ“, р. 149]}
40 годишното изкушаване на Израил в пустинята и неговия провал – съответствали на 40-те дни на изкушаване на Христос в пустинята, но завършило с победа. Исус изпратил 12 ученика, за да бъдат родоначалниците на новия Божий „Израил“. Исус също изпратил 70-те (виж Лука 10:1), по същия начин, както Мойсей събрал 70 души, на които дал Духа (виж Числа 11:16). Книгите „Изход“ и „Откровение“ завършват със Скинията; книгата „Изход“ с образа, а „Откровение“ с първообраза - Истинската Скиния. Празникът на Освещението на храма (или още „Празникът на Светлините“) – „Ханука“ (виж Йоан 10:22), напомнял за очистването на храма от еврейското реакционно движение на садокитите, начело с Jehuda ha Makabi (Юда Макавей), в деня на зимното слънцестоене през 165 г.пр.Хр., поради оскверняването на храма от сирийския цар Антиох IV-ти Епифан; очистване, на което юдеите се радвали „с благодарение, и палмови клонки, и с арфи, и кимвали, и виоли, и химни и песни: защото беше поразен голям враг в Израил“ (виж 1Макав.13:51). Исус Христос посетил този празник на Храма и светлините (свещениците играели със запалени факли) (виж Йоан 10:22) и повторил действията на Юда Макавей, като очистил храма от оскверняването му от среброменителите (виж Мат.21:12,13; Марко 11:15-17; Лука 19:45,46; Йоан 2:13-16). Град Ерусалим, построен в/у 7 хълма, съответства на „Големия град“ в кн. Откровение, който в І век щял да бъде унищожен, а „Блудницата“ – Храма, изгорен с огън (виж Мат.24-та гл.). Ханаан, съответства на целия свят, който ще бъде съден (управляван) и изцяло завладян от Църквата през Милениума. Всички световни царства ще станат подвластни на Господ Исус Христос и на Бог-Отец (виж Исая 45:23; Римл.14:11).
Пророкуваното умилостивение (удължаване на живота) за народа и очистване на Светилището ще се случи (виж Дан.8:14). Йоан желае да видим това в едно съответствие – думата „phoinix“ („палма“) се среща само два пъти в Новия Завет – в Откр.7:9 и в историята за т.н. „палмова неделя“ в Евангелието на Йоан 12:13. Като прави съответствие с очистването на храма, сцената на изкупеното множество в Откр.7-ма гл., Новият народ на Исус Христос, който носи плод, ще наследи Царството (виж Мат.21:43; Дан.7:22).
„И всичките ангели бяха застанали около престола, и старците, и четирите живи същества, и паднаха пред престола по лицата си, и се поклониха на Бога, като казваха: Амин! Благословението и славата, и мъдростта, и благодарението, и почитта, и силата, и мощта на Нашия Бог до вековете на вековете! Амин!“
„Дойдете да се поклоним и да припаднем, да коленичим пред Господа нашия Създател!“ (Пс.95:6). На публично богослужение благочестивите застават пред Бога ниско по лице към земята или коленичат (ср. 2Лет.29:29). Присъединявайки се към небесната литургия, Йоан видял как неизброимото множество свети същества пада по лицата си пред Престола, отдавайки на Бога и на Агнето поклонението, което някога Рим претендирал, че принадлежи на Цезарите. [В последните дни вярата и свидетелството Исусово отново ще имат своите герои-мъченици (виж Откр.13:15) относно въпроса: - Бог или Антихриста (Цезаря)?!]
Ангелите също участват в тази небесна хвалебствена служба, отдавайки седмократно хваление – благословение започнато и завършено с клетва: - „Амин! Благословението и славата, и мъдростта, и благодарението, и почитта, и силата, и мощта на Нашия Бог до вековете на вековете! Амин!“ [Първото славословие в Откр.1:6 е от 2 части - „на Него да бъде слава и господство“. В Откр.4:11 следващото славословие е от 3 части - „Достоен си Господи и Боже наш, да приемеш слава, почит и сила“. Следващото се намира в Откр.5:13 и е от 4 части – „Благословение и почит, слава и господство“. Когато се достига до Откр.7:12, последното славословие е от 7 части: „Благословение, слава и премъдрост, благодарение и почит, сила и могъщество“.]
„И един от старците проговори, като ми каза: Тези, облечените в бели роби, кои са и откъде дойдоха? И казах му: Господарю, ти знаеш. И каза ми: Тези са идващите от голямата скръб, и са изпрали робите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето, затова са пред престола на Бога, и Му служат ден и нощ в храма.“
[За тези „бели дрехи (роби)“ се споменава и в кн. 1Енох: „И след това духът ми беше отведен и се възнесе на небесата: И видях светите синове Божии. Те стъпваха (ходеха) в/у огнените пламъци; техните дрехи бяха бели и техните лица сияеха (блестяха) като сняг (лед; кристал). И аз видях два огнени потока. И светлината на този огън светеше като хиацинт (кристал). И аз паднах на лицето си пред Господа на духовете. И Михаил (един от архангелите) ме хвана с дясната си ръка, и ме издигна, и ме отведе в тайнствените светилища, и ми показа всички тайни на милостта, и правдата. И ми показа всички тайни на краищата на небето, и всички стаи (камери, сборища) на всички звезди, и всички светила, откъдето те се явяват (идват) пред (озаряват) лицата на светиите. И той отведе духа ми (на Енох) в Небето на Небесата. И аз видях там (сред светлината) структура (сграда; храм), сякаш изградена (издигната; построена) от кристали. И между тези кристали - езиците на живия огън. И духът ми видя пояса (колана), който обикаляше (опасваше; обикаляше от четирите краища) този дом (къща, пламнала) от/в огън. И от четирите му страни имаше потоци (реки), изпълнени с жив огън. И те ограждаха този дом.“ (виж кн. „The Book of Enoch“, Translated by Robert Henry Charles, Society for Promoting Christian Knowledge, London, 1917, Chapter 70:1-6)]
Един от старците попитал ап. Йоан - „Тези, облечените в бели роби (вид дрехи), кои са и откъде дойдоха?“. Йоан признал своята неспособност да отговори и старецът обяснил: - „Тези са идващите от голямата скръб“. Изразът сочи към „времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита онези, които живеят по Земята“ (Откр.3:10). Това ще бъде „голямата скръб“, за която Исус предупредил, когато говорил на Своите ученици в/у Елеонския хълм (виж Мат.24:21; Марко 13:19); една скръб, която дошла в/у Египет (виж Изх.11:6; 12:30) по времето на Изхода и в/у Ерусалим (66-та-70-та г.сл.Хр.) по времето на поколението, пред което свидетелствали Исус и апостолите (виж Мат.24:34; Марко 13:30; Лука 21:32; ср. Дан.12:1). Скръбта, от която пострадали първите християни не унищожила Църквата. Изправени пред гонение, те считали себе си, първо - за „Божия Израил“ (виж Гал.6:16), подпечатани и защитени; и второ - за неизброимо, победоносно множество. Както Бог ги вижда, те не били разпръснати, изолирани групи от бедни и преследвани отделни хора, обвинени като престъпници от силовите структури на безмилостната, демонична езическа държава; обратното, първите християни се възприемали като огромно неизброимо множество от победители, изпрали своите дрехи (ср. Числа 8:7 с Откр.22:14), и направили ги бели в кръвта на Агнето, стоящи пред Божия Престол, облечени в правдата на Исус Христос. Ранните църкви не очаквали да бъдат чудодейно запазени от всички изпитания в този живот (виж 1Кор.15:17-20). Те знаели, че са призвани да търпят гонения (виж 2Тим.3:12), страдания и скърби (виж Йоан 16:33; Деян.14:22; 1Петр.1:3-9; Римл.5:3; 8:35; Фил.1:29; Откр.1:9). Ап. Петър писал до вярващите: „Възлюбени, не се чудете на огнената изпитня, която дохожда върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно; но радвайте се, за гдето с това вие имате общение в страданията на Христос, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата Слава“ (1Петр.4:12,13). Църквата заела мястото на Юдеите и се чувствала като един неизброим по множество народ, който скоро (виж Римл.16:20) бил направен победител.
Старецът продължил своето обяснение: По тази причина – поради тяхното изкупление и съюз с Агнето, чрез Неговата кръв, те са пред Божия Престол в хваление. Подражавайки на херувимите (виж Откр.4:8), тези облечени в бяло свещеници Му служат ден и нощ в Неговия Храм (ср.1Лет.9:33; 23:30; Пс.134:1).
„И Седящият на престола ще постави скинията Си при тях; не ще огладнеят вече, и не ще ожаднеят вече, и не ще падне върху тях слънцето, нито някоя горещина, защото Агнето – сред престола ще ги пасе, и ще ги заведе при живи извори на води, и ще изтрие Бог всяка сълза от очите им!“
Този пасаж е директен старозаветен цитат от книгата на пророк Исая 49:10 - относно завръщането на юдеите от Вавилонския плен. Текстът е и една алюзия за ходенето на Бог с Израил през пустинята; едно усещане (предвкусване) за пътуване/завръщане към Рая (виж Втор.29:5; ср. Неемия 9:21). Запечатаните получават характерното благословение на Завета - Сянката на Всемогъщия; Седящият на Престола ще разпростре скинията Си в/у тях. Това благословение сочи към сянката, давана от Облака на Славата, който се носел както над земята при Сътворението (виж Бит.1:2), така и над Израил в пустинята (виж Втор.32:10,11). Изпълнен с „хиляди по хиляди ангели“ (Пс.68:17; ср. 4Царе 6:17) Облакът давал убежище, „прибежище от буря, сянка от пека“ (виж Исая 25:4; ср. Пс.17:8; 36:7; 57:1; 61:4; 63:7; 91:1-13; 121:5,6). Всичко това било обобщено в пророчеството за бъдещата Църква: „Когато Господ измие нечистотата на Сионовата дъщеря, и очисти кръвта на Ерусалим отсред него, чрез духа на съдба, и чрез дух на изгаряне, и над всяко жилище на хълма Сион, и над събранията му, Господ ще създаде облак и дим денем, а светлина от пламенен огън нощем, защото ще има покрив над всичката слава.“ (Исая 4:4,5; 51:16). Този Облак/покрив на Божието присъствие също бил наречен дреха/покривало (виж 2Царе 22:12; Пс.18:11; Пл.Ер.3:44; Пс.91:4), същата дума, използвана, за да опише положението на изваяните херувими, които се извисявали над Ковчега на Завета (ср. Изх.25:20). Това е също думата, преведена като „шатри“ или „скинии“ в Левит 23:33-43, където Бог заповядал на Своя народ да издига шатри от клонки с листа, за да живеят в тях по време на празника „Шатроразпъване“. Този празник сочел към бъдещото изпълнение на пророчеството за спасението на народите, изпълването на целия свят със Заветния народ. На последния ден от празника на „Шатроразпъване“ Господ говорил, чрез пророк Агей: - „Ще разтърся и всичките народи; и отбраните неща на всичките народи ще дойдат; и Аз ще изпълня този дом със слава.“ (Агей 2:7). Пр. Захария също пророкувал за значението на този празник като обръщане на народите и освещаване на всяка област от живота (виж Зах.14:16-21).
Видението на Йоан за изкупения свят открива неизбежния резултат от Исус Христовото царуване – осъществяването на Рая на земята: - „И Седящият на престола ще постави скинията Си при тях; не ще огладнеят вече, и не ще ожаднеят вече, и не ще падне върху тях слънцето, нито някоя горещина, защото Агнето – сред престола ще ги пасе, и ще ги заведе при живи извори на води, и ще изтрие Бог всяка сълза от очите им!“ Подобно както църквите през І век били в навечерието на големи страдания, мнозина от верните в последните дни на „голямата скръб“ вероятно ще изгубят своя живот, своите семейства, своите притежания. Но Йоан написал това за да каже на Църквата, че Скръбта не е смърт, а Раждане (ср. Мат.24:8); прелюдия към появата на новороденото световно Царство на Христос, което ще расте и изпълни целия свят по времето на Милениума.
„И когато отвори седмия печат настана мълчание на небето около половин час.“
Откр.8:1 носи конотация на космическата тишина отпреди Сътворението; на времето на Потопа. Текстът продължава мисълта от Откр.6:17, след вмъкването на Откр.7-ма гл. Стихът напомня за тишината на Изхода в нощта на излизането на евреите от Египет (виж Изх.11:7). [Равински писания твърдят, че в нощта, когато Израил прекосил Червеното море, ангелите (в случая - планетите) в небето започнали да славят Бога с песни, Но Бог направил жест те да замълчат (Гласът или Словото на Юпитер смълчал пеенето, или виковете на планетите), отдавайки по този начин пълно предимство на издигащите се, подобно на тамян, молитви на народа Му към Небесния Престол (ср. Пс.65:1,2; Откр.8:3). Евреите все още били в бедствено положение и изкуплението им, от преследващите ги египтяни, не било окончателно завършено. В този случай - да се смълчат звездите на Небесата, било върховен акт на (опияняващо любовно) съединение на Израил с Бога, през онази паметна нощ. На зазоряване, в ответен изблик на любовта Си към красотата на Израил (ср. П.Песн.2:14б; 4:17; 6:10; Езек.16:8), Яхве нанесъл грандиозно поражение над цялата египетска войска сред морето и съвършено я довършил (виж Изх.14:21-31; ср. Пс.46:5)! Виждайки величието на делото на Възлюбения Си, Който „личи и между десетки хиляди“ (П.Песн.5:10б), Израил била запленена от Него и възхитена от силата Му, запяла на земята песента на избавлението от дълбините на сърцето си - песента на Мойсей и мъжете от една страна, а от друга, в ответно пеене - на Мариам и жените (виж Изх.15:1-21; ср. Соф.3:17); (а в небесата – се носела песента на Юпитер и ответно - на Венера)]
Откр.8:1 напомня и за 7 дневното мълчание на израилтяните преди падането на обсадения, със стена-отражател към Луната, град Ерихон (виж Ис.Нав.6:10); за 7-те дни, в които Ной чакал вътре в храма-ковчег (виж Бит.7:10); за 7-те дни нужни на някой нечист да стане чист (виж Лев.13:4,5,31); за 7-те дни на празника „Шатроразпъване“ (виж Лев.23:42). Понякога в Библията мълчанието на Господ-Бог означава Неговото отдалечаване и Съд; съд от Небесното Светилище (виж Пс.35:22; Авак.2:20; Зах.2:13), но и време, когато Бог слуша молитвите на Своите люде (ср. Откр.8:3). Когато Бог мълчи, Израил и света образно умират, и се уподобяват на слизащ в гроба човек (виж Пс.31:17; 104:29; 107:20; 115:17). Египет, Вавилон и Израил мълчат, поради Божия Съд с/у тях (ср. Изх.11:7; Исая 41:1; 47:5; 64:12; Амос 8:2,3; Соф.1:7; ср. 4Ездра 7:30). При отварянето на последния 7-и печат в кн. Откровение за малко време настава тишина поради смъртта на Израил/Юда (в края - на света), олицетворено с разрушаването на Ерусалим и Храма - „Голямата Блудница“ (виж Откр.18:22-24). Това е времето, когато Бог чува (слуша) молитвите на Своя народ (виж Откр.8:1,3-5), изпраща Словото Си и то избавя Неговите хора от утеснението (гроба), и ги изкупва (оживява) (виж Пс.119:50; Езек.37-ма гл.; Лука 21:25-28). Това е времето нужно на жена, която е родила мъжко дете да се очисти (виж Лев.12:2; ср. Откр.12:5); времето, преди светиите да завладеят Царството (ср. Дан.7:22). Около половинчасово мълчание настъпвало м/у приноса на кръвта и принасянето на тамян в ежедневната литургия. В Лука 1:10 е записано, че „в часа на каденето цялото множество на людете се молеше отвън“ (в мълчание?). Цялата картина е във връзка и с описаното в кн. Левит 16-та гл. - мълчанието, което наставало, преди излизането на първосвещеника от Св. Светих (най- светото и вътрешно място в Светилището) в Деня Йом Кипур; краят на Великия Ден на Съда и умилостивението (очистването) за Израил (виж Пс.76:7-9; Соф.1-ва гл.). Настъпилото мълчание е израз на върховен Божий акт на Съд (ср. Мат.22:12), когато книгите се отварят (ср. Дан.7:10); на начало на едно ново 7 етапно Сътворение, описано в кн. Откровение като 7-те тръби. Древен Египет бил използван като метафора за подземния свят и някога Изходът на евреите от Египет бил акт на едно ново Сътворение, и избавление от робството на Древната Змия (в митовете Сатурн/Сатана и ангелите му – Марс, Меркурий и Луната) Също така, след предстоящият „Изход“ на Църквата, в идващия „Ден Господен“, ще има ново Сътворение (виж Откр.21-ва гл.).
{Възможно е това „мълчание на небето“ да е признак на крайна обреченост на нашия свят, поради умишлено прекъсната комуникация м/у Небесата и планетата Земя от страна на Сатана, и падналите ангели; краят. В месопотамския „Myth of Zu (Anzu)“ се говори за злият бог Зу (планетата Меркурий?) - демон, представляващ хибрид м/у човек и хищна птица (орел?), който хвърлил Небесата и Земята в хаос, похищавайки т.н. „Таблици на Съдбите в Нипур“ от храма на Ellil (Enlil) или Юпитер. „На шумерски език името ЗУ означава „този, които знае“, вещ (експерт) в някакво знание. Злият герой на тази история на няколко пъти се споменава като АН.ЗУ („този, който познава небесата“)...“ (виж кн. „Войните на боговете и хората“, 3ахария Амнон Сичин, БАРД, 2003, гл. 5, стр. 99) Тези магически предмети [извънземните кристали - Божие дело? (ср. Изх.32:16; Исая 45:12) - могъщ квантов компютър, в който е цялата информация за нас?] имали решаващо значение в поддържането на равновесието м/у Небесата и Земята - м/у боговете (елохимите; в случая - планетите), които живеели отгоре (външните спрямо орбитата на Земята около Слънцето планети) и боговете, които живеели отдолу (под Земята; вътрешните планети - Венера, Меркурий и Слънцето). Благодарение на тези откраднати „Таблици“ (или „Таблети“; „the Tablet of Destinies“), Анзу можел да похити „лодката на Енлил“ (кивота на Завета) - и получил върховна власт над Мястото-Връзка на Небесата със Земята (пирамидата/храм/дърво). В „Епосът за Анзу“ се казва: „Неговите очи (на Анзу) щели да гледат атрибутите на силата на Елил (Енлил): Неговата (на Елил) господарска корона, неговата (на Елил) роба (дреха) на божественост, Таблетката на Съдбите в ръцете му. Анзу се втренчи и се взираше в бога на Дуранки, бащата на боговете, И определи целта си, да узурпира силата на Елил. Анзу често гледаше бога на Дуранки, бащата на боговете, И фиксира целта си да узурпира силата на Елил. – „Аз ще взема божествения Таблет на Съдбите (съдбите или орбитите на планетите) за себе си, И ще контролирам заповедите за (към) всички богове, И ще завладея престола, и ще бъда повелител на ритуалите (обредите)! Аз ще управлявам всеки един от the Igigi (небесните боговете Игиги, т.е. планетите)!“ Той (Анзу) съставил опозиция в своето сърце. И на входа на камерата, от която той често гледал, той зачакал началото на деня. Докато Елил се къпел в светените води, Съблечен и с положена на трона му корона, той (Анзу) присвоил Таблетката на Съдбите за себе си, Отнел силата (лодката) на Елил. Ритуалите били изоставени (законите били престъпени, завета нарушен), Анзу излетял (към своята планина Харсаг-Му) и се скрил. Сиянието (славата) угаснало (?), Тишина се възцарила (паднало безмълвие; настанало мълчание). Отец Елил, техният съветник, бил смаян (онемял; застанал парализиран), Защото той (Анзу) бил съблякъл камерата (най- светото отделение на светилището или пирамидата) от нейното сияние. Боговете на земята претърсвали нагоре и надолу (насам-натам) за решение.“ (виж кн. „Myths from Mesopotamia: Creation, the Flood, Gilgamesh, and Others“, translation by Stephanie Mary Dalley, Oxford University Press, Revised edition, 2000, „Epic of Anzu“, Tablet I, р. 207) Шумерският термин „I-GI-GI“ означава „тези, които наблюдават“ или „наблюдателите“ („стражите“ - виж Дан.4:17а) и изглежда те са част от (ако не и) самите Ануна-ки (т.е. това са планетите в Слънчевата с-ма; „елохимите“). „Енлил оплаквал факта, че сега неговото светилище е загубило MELAM или „неговото великолепие и блясъка си“. Терминът ME-LAM или „brilliant ME“ („блестящите ME“) често се прилага към ME, което предполага, че това са били light-emitting crystals (кристали, излъчващи светлина).“ (виж кн. „Flying Serpents and Dragons: The Story of Mankind’s Reptilian Past“, R.A. Boulay, Revised and Expanded Edition, The Book Tree, Escondido, California, 1999, Ch. 10, р. 80) Тези светещи камъни-кристали или „огнените камъни“ (виж Езек.28:14,16) давали на притежателя им силата на Непристъпната планина – Голямата пирамида в Гиза, Египет; цялата Сила на Вселената. „Отче (Татко), кой може да се втурне към непристъпната планина? Кой от боговете, синовете ти, ще бъде завоевател на Анзу? Защото той е присвоил „Таблетите на Съдбите“ за себе си, отнел е силата на Елил; обредите са изоставени! Анзу отлетя и се укри! Словото му замени това на Бога на Дуранки! Само на него (на Анзу) остана (възможността) да дава заповедите (да командва) и онзи, когото той проклина, се превръща в глина (на пръст, т.е. умира)! От неговото слово боговете (сега трябва да) треперят!“ (виж кн. „Myths from Mesopotamia: Creation, the Flood, Gilgamesh, and Others“, translation by Stephanie Mary Dalley, Oxford University Press, Revised edition, 2000, „The Еpic of Anzu“, р. 208) [„В индийската митология Garuda, наполовина великан (гигант), наполовина орел, ограбил Amrita (амброзията) на боговете, която им давала тяхната сила и ги правела безсмъртни.“ (виж кн. „Myths and Legends of Babylonia and Assyria“, Donald Alexander Mackenzie, Ch. IV „Demons, Fairies, and Ghosts“, Publisher: Forgotten Books, London, 1915, р. 74]
„Митът за Анзу“ разказва за война на Небесата и за използването на някакви почти изцяло забравени, през хилядите години изминала история, високи технологии. Войната, едновременно планетарна и пирамидална, по своя характер и обхват, била причинена от предполагаемата кражба или узурпиране на ключови обекти [някакви много специални кристали – „The Tablets of Destines“ („Таблетите на Съдбите“)] или технологии [някакво портативно енергийно устройство, нещо наподобяващо квантов компютър в кристал, задействан от излъчванията („викът“, „гласът“, „шумът“, „словото“ или „пеенето“) на конкретни небесни тела, проникващи в специално изградени на земята техни (на небесните тела) каменни образи/пирамиди - кварцово-кристални масиви; високотехнологично устройство или оръжие, което дистанционно може да управлява „съдбите“ (т.е. орбитите) на планетите, в една култура с много висока или голяма астрономическа ерудиция?], които (неземни обекти и висши технологии) давали „заповедите“ - върховната власт над съдбите (в шумерския език „съдба“ означава и „орбита“) на планетите (боговете „the Igigi“) в нашата Слънчева с-ма, във връзка с планетата Земя. Чрез древният месопотамски текст сме отведени в нашето много далечно минало, във вихърът на изключително мащабен небесен конфликт, обхващащ няколко десетки хиляди години – чутовна война за контрол и за узурпиране на най- висшата технология, която придава върховни сили за разрушение, и за хегемония над цялата ни планетарна с-ма (ср. Бит.11:4-6). Интелигентни, бунтовни, небесни същества (вероятно някога обитавали червената планета Марс, с възможности за междупланетни полети?) излъгали човеците от Земята (ср. Йоан 8:44) да участват на тяхна страна във войната, да се обединят с тях в бунтът им. В Бит.3:1-5 е записано, че Сатана [Ева, в друг смисъл - Луната, била заблудена или прелъстена от ангел Gadreel - древно име на планетата Марс (виж кн. 1Енох 69:6; в Етиопската версия - 68:6,7] избрал формата на змия, за да изкуши Ева, поради удивителната способност на това животно да хипнотизира жертвата си, принуждавайки я да му се подчини. С помощта на човеците в Едем те взривили планетата Тиамат/Фаетон (т.н. „първороден грях“) и се опитали да смълчат завинаги „гласа“ на планетата Юпитер/Яхве, но явно не успели (ср. Бит.3:9,10). {„Събличането“ (пробождането; отнемането на духа или силата; насилствената смърт; мълчанието) и угасването, както и - „обличането“ с космическа енергия (периодичното обновяване; зареждането; пробуждането; възкресението; говоренето) и яркото светене на планетата Юпитер, са изключително бегло отразени в най- старите митове, епоси и легенди. Всички планети били наричани от древните „змии“ поради способността на змията да се самодвижи без да използва крайници. Бог Амун (Амон; планетата Юпитер) също бил асоцииран със змия (ср. Изх.7:12; Йоан 3:14), която може да се регенерира, събличайки старата си кожа. „Изглежда култът към Амун като змия е атестиран от Херодот в Тива, където той заявил, че змията с два рога (рогата усойница) била свещена и погребана в храма (на Амун).“ (виж кн. „The Routledge Dictionary of Egyptian Gods and Goddesses“, George Hart, Published: Taylor & Francis Group, London, 2005, Second edition, р. 21)}
Що се касае до бунтовниците, могъщата експлозия на планетата Тиамат, разбила геометрията на цялата ни първоначална бинарна звездна с-ма, но и унищожила условията за живот на собствената им планета Марс; те били принудени да напуснат собственото си жилище (виж Юда 1:6). Враждебните сили на Злото, в края на времето, отново ще се опитат да използват човеците на Земята, свързвайки Голямата пирамида (ГП) в Гиза, Египет, с енергията на планетата Сатурн, чрез „ангелите му“ - Марс, Меркурий и Луната, за да откраднат безценната космическа енергия, предназначена за обновлението на живота на планетата Земя, с цел – да презаредят с тази космическа, жизнена, енергия ядрото на собствената си планета Марс (за сметка на смъртта на красивата планета Земя). Явно тези зли небесни убийци целят да създадат „система в системата“ – в първоначалната с-ма Юпитер-Земя-Слънце (с център Земята), да изградят вторична с-ма - Сатурн-Марс-Меркурий, с център Марс. {В египетските „Текстове от пирамидите“ (~ ХХІV в.пр.Хр.) се споменава, че планетите Меркурий (Seth; Сет) и Марс (Horus; Хор), направили стълба (пирамида) до Небето за починалия, и възкръснал цар (Osiris;Озирис/Сатурн): - „Те поставили под него ръце. Направили стълба за N. (царя), за да може той да се изкачи (издигне) на небето по нея. Двойните врати на Небето (Рая) са отворени за N.; двойните врати на shd.w са отворени за него.“ [виж „Pyramid Texts“, Spell (or Utterance) 572, § 1474] „Яков сънувал стълба, чийто връх достигал небето, „с ангелите на Бога, които се качвали и спускали по нея“. Камъкът, върху който Яков легнал да спи, бил bethel (т.е. свещен камък) и бил разположен „в центъра на света“, тъй като там имало връзка между всички космически региони… Митът за възкачването в небето по стълба е известен също така и в Африка, Океания, и Северна Америка. Но стълбата е само един от многобройните символни изрази за въздигане; небето може да бъде достигнато, чрез огън или дим, чрез изкачване на дърво или планина, или изкачване по въже или лоза, по дъгата или дори по слънчев лъч, например.“ (виж кн. „Shamanism: Archaic Techniques of Ecstasy“, Mircea Gheorghe Eliade, Publisher: Routledge & Kegan Paul Ltd., London, 1964, рр. 489-490)} Ключът за успеха им е записа [„закона“,„заповедите“ - информацията (посредством светлина)], който ще бъде записан в „утробата“ на „Жената“, в Храма в град Ерусалим (ХЕ), Израел. Специалният кристал - „сърцето“, наречен „плочите Божие дело“ (виж Изх.32:16) („The Tablets of Destines“), скрити от цар Соломон в хълма Сион, на през няколко хиляди години (на през ~ 2160 год.?), влизат в особена комуникация със Силата на Светия Дух, посредством планетата Юпитер/Яхве, от една страна и с планетата Венера/Архангел Михаил, от другата страна (откъм Слънцето/Отец). Ако в този най-най- критичен час за Земята Бог не запише „закона Си“ в „сърцата“ на „човеците“ (ГП и ХЕ), Сатана и ангелите му ще успеят да оживотворят (да изпълнят със Силата) с-мата Сатурн-Марс-Меркурий и… да се обезсмъртят на Марс; да триумфират в бунта си като победители. „Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола.“ (1Йоан.3:8б).
[Шумерският епос „The Kharsag Epics“ (~ 2700-2660 г.пр.Хр.), Tablet І, разказва: - „The Serpent Lady (Дамата-Змия) побърза към Великото Светилище. В неговият дом, съпругът й - Лорд (Господ) Енлил, бил поразен от болест. Светлото жилище, домът на Лейди Нинлил, било поразено от болест. В Зданието на Знанието, Лорд Енки бил поразен от болест… Когато the Lady Ninkharsag излязла от детската стая на Лорд Нинурта, тя заповядала през нощта и деня цялата светлина да се изключи – тъмнина трябвало да падне. Поради това Светилището било блокирано (забранено; затворено; запечатано); пълна тишина в Домът.“ (виж кн. „Genius of the Few: The Story of Those Who Founded the Garden in Eden“, Christian Arthur Edgar O’Brien and Barbara Joy O’Brien, Turnstone Press, Wellingborough, Northamptonshire, U.K., 1985, Ch. 3, pр. 46,47) Древният автор описал астрономическа катастрофа, която поразила с „болест“ Лорд Енлил (планетата Юпитер). В „Зданието на Знанието“ – „дървото на познанието“ (ср. Бит.2:17), Лорд Енки (планетата Меркурий) също бил поразен. Камерата на Царя във Великото Светилище - Голямата пирамида (ГП) в Гиза, Египет – Домът на Господ Енлил и Камерата на Царицата – Светлото жилище, домът на Госпожа Нинлил (Нинхурсаг), също били поразени от тази „болест“. Светлината угаснала. Паднала тъмнина. Настъпила пълна тишина във Високия Дом – пирамидата/храм спряла да функционира правилно. В ГП вече не се чувал гласът на Господ-Бог Енлил (планетата Юпитер/Яхве; египетският Амон), а плачът на Нинурта (планетата Сатурн/Сатана; египетският Озирис)... В друг древен епос - акадският „The Atrahasis Epic“ (името „Atra-hasis“ озн. „Извънредно мъдър“; счита се, че Атрахасис бил шумерски владетел и свещеник в град Шурупак („Лечебното място“), град на река Ефрат, още във времената преди Потопа. Атрахасис бил син на шумерския цар - Ubara-Tutu.) е записан вопълът на богинята на живота „Mami“ („Мами“; в Библията – Светият Дух): - „Чух вика им отправен към мен, срещу мен самата, срещу моята личност. Извън моя контрол (?) потомството ми се е превърнало на бели (жертвени) овце. Що се отнася до мен – Как мога да живея в този дом (т.е. в храма) след тежката загуба? Шумът ми (Гласът ми) се превърна в мълчание.“ (виж кн. „Myths from Mesopotamia: Creation, the Flood, Gilgamesh, and Others“, by Stephanie Mary Dalley, Oxford University Press, 1991, Atrahasis, Tablet ІІІ, part iii, р. 32)]
