Кое е по-силно – Доброто или Злото? Какво е Карма? Живот и Смърт?

Ще цитирам отново част от книгата на
Робърт Антон Уилсън
„Космически спусък. Последната тайна на Илюминатите”

Урок по Карма

     Лао-Дзъ казва (поне според превода на Лиъри), че Великото Дао най-често се открива при родители, които са готови да се учат от децата си. Тази забележка щеше да ми причини значително умствено напрежение и разширение по времето на нашия разказ, защото децата ми бяха станали много самостоятелни юноши и навлизаха в окултизма с много по-голям ентусиазъм и много по-малък скептицизъм, отколкото смятах за благоразумно.

     В продължение на няколко години не можехме да обсъждаме тези теми, без да спорим, независимо от усилията ми да помня добрия стар Лао-Дзъ и наистина да слушам децата. Те вярваха в астрологията, за която аз продължавах да съм убеден, че е бошлаф работа, в прераждането, което смятах за елегантна метафора, която не бива да се приема буквално, и в онази форма на доктрината за Кармата, която гласи – оптимистично, - че злите наистина са наказвани, а добрите наистина са награждавани, което според мен е пожелателна фантазия, не по-правдоподобна от християнската идея за Рая и Ада. Най-лошото от всичко беше, че те изпитваха огромен апетит за различни източни „Учители”, които аз разглеждах като абсолютни шарлатани, и чудовищно презрение към цялата научна методология на Запада.

     Собствената ми позиция беше идентична с тази на Алистър Кроули, когато е писал:

Нито на Девата, нито на Гълъба

Се надяваме.

Нашият метод е Науката,

А целта ни – Религията.

     След всеки спор с някое от децата отново се заклевах да слушам с по-голямо съчувствие и по-неоценъчно тяхната Поп Ориенталщина. Най-накрая започнах да успявам. Научих много от тях.

     Тогава стана „чудо”. Знам, че за средностатистическия американски родител ще е по-трудно да повярва в това, отколкото в някоя от другите ми щури приказки, но моята орда от своенравни и самостоятелни юноши започна да ме слуша. Установихме истинско общуване. Макар че бях в 40-те си години и брадата ми посивяваше, можех да разговарям интелигентно с четирима юноши за нашите философски разногласия, а взаимното ни уважение нарастваше стремително.

   Това според мен е най-големият резултат, който съм постигнал от всичките си окултни проучвания, макар че несемейните няма да оценят неговата чудодейност.

     Най-малката ни дъщеря Луна – тази, която може би бе левитирала в Мексико и чиято първа менструация дойде абсолютно синхронно през деня, в който Тим Лиъри бе арестуван в Афганистан, ми даде най-трудния урок от всички. Беше започнала да рисува с акварел и всичките й произведения ме очароваха: винаги бяха изпълнени със слънце и светлина по начин, завладяващ като картините на Ван Гог.

-            -  Какво означават всички тези картини? – попитах я един ден.

-           -  Опитвам се да покажа Чистата светлина – отвърна тя.

     Тогава, връщайки се от училище един следобед, Луна беше пребита и ограбена от банда чернокожи деца. Плачеше и беше силно уплашена, когато пристигна у дома, а Баща й беше разтърсен от несправедливостта точно това да се случи на нея – такова нежно, ефирно дете. Докато я утешаваше, Бащата блуждаеше емоционално и започна да отрича идеята за Кармата. Луна беше пребита – каза си той – не заради греховете й, а заради греховете на няколко поколения робовладелци и расисти, повечето от които не са страдали лично заради тях. „Кармата е сляпа машина – заяви той. – последствията от злото продължават да съществуват, но не се връщат задължително върху онези, които са го започнали.” След това Бащата влезе в релси и каза някои по-уместни и утешителни неща.

     На следващия ден Луна пак беше предишното слюнчево и весело дете, досущ като Светлината в нейните рисунки.

-         -   Радвам се, че се чувстваш по-добре – най-накрая каза Бащата.

-         -   Спрях колелото на съдбата – отвърна тя. – Цялата лоша енергия е в децата, които ме пребиха. Аз не задържам и частица от нея.

     Наистина не задържаше. Лошата енергия беше заобиколена и в нея нямаше гняв или страх. След побоя не съм я виждал да проявява по-голяма враждебност към чернокожите, отколкото преди.

     Бащата отново се влюби в нея и разбра какво наистина символизира метафората за колелото на Съдбата и какво означава да го спреш.

    В истинските Будистки свещени книги Кармата е сляпа машина. В действителност тя е функционално идентична с научното понятие за природен закон. Сантименталните нравствени идеи, че справедливостта е вградена в машината, така че вършещите зло в един живот са наказани за това в друг живот, са добавени по-късно от теолози, разсъждаващи от позициите на собствените си морализаторски предразсъдъци. Буда просто сочи, че всички жестокости и несправедливости от миналото продължават да действат: последствията от тях винаги се чувстват.  По същия начин – обяснява той – всичко добро от миналото, цялата добрина, търпение и любов на почтените хора също продължават да се чувстват.

     Тъй като повечето хора все още са контролирани от твърде роботизирани рефлекси, лошата енергия от миналото далеч надвишава добрата и тендецията на колелото е да продължава да се движи в същата ужасна посока: насилието поражда по-голямо насилие, омразата поражда още по-голяма омраза, войната поражда още повече войни. Единственият начин да се „спре колелото” е да го спрете във вас самите, като се откажете от лошата енергия и се концентрирате върху положителната. Това в никакъв случай не е лесно, но след като разберете онова, което Гурджиев нарича „ужаса на нашето положение”, нямате друг избор освен да опитате и да продължавате да опитвате.

     На 13 години Луна разбираше това много по-добре от мен, 43-годишния, с цялата ми ерудиция и философия... Продължавах да смятам пълното й вегетарианство и пацифизъм за сантименталност.

...

Вия Долороса

     През септември 1976г. провеждах семинар по тези теми с физиците Сираг и Сарфати, психоложката Джийн Мили и математика Майкъл Мол. В хода на изложението си върху инструментите за биологична обратна връзка Мили демонстрира как да хармонизираме мозъчните вълни на всимки участници. Когато едновременно навлязохме в алфа състоянието,веднага го разпознах: това е състоянието, в което се оказвам, винаги когато екстрасензорното ми възприятие внезапно се задейства. Чудех се дали ще получа подобен проблясък и веднага ми се каза, че синът ми Греъм скоро ще умре.

     Всеки, който се докосне до парапсихологията, в крайна сметка с известна тревожност осъзнава, че е твърда вероятно по всяко време да получи подобно предчувствие. Хвърлих се, чрез методите за концентрация, научени от Кроули, във високоенергийно състояние и пропъдих страха и тревожността.

     Тогава – суеверно чувствайки, че най-накрая се поддавам на лековерието, което съм наблюдавал да обзема много окултни изследователи, - през следващите седмици започнах да изпълнявам серия от ритуали, зада защитя Греъм. Тъй като бях наясно, че според теорията за магията това може само леко да отклони бедствието, включих ритуали, за да защитя и останалата част от семейството си.

     Освен това се молих – за пръв път в зрелия ми живот – да имам сили да го понеса, ако не мога да го отклоня.

     На 2 октомври Луна – тази, която вероятно беше левитирала и която несъмнено ме научи на много неща за Колелото на съдбата – дойде в стаята ми, докато пишех, и ме помоли да й препоръчам роман, който да рецензира като домашна работа за училище. Докато го обсъждахме, изведнъж нещо ме подтикна да й кажа: Тези дни съм ужасно зает и почти не си говорим. Надявам се знаеш, че много те обичам.”

     Тя ми се усмихна с онази нейна чудесна усмивка на Чистата светлина и отвърна: "Разбира се, че го знам."

     Това беше послредният ни разговор и винаги ще съм благодарен за импулса, който ме накара да й кажа за последен път колко много я обичам.

     На 3 октомври Луна беше пребита до смърт по време на обир в магазина, където работеше след училище.

     Спях (много нехарактерно за мен следобедно подремване), кога оОфицер Бътлър, полицай от Бъркли, почука на вратата и поиска да говори с двамата със съпругата ми. Хрумна ми, че тъй като никога не спя следобед, подсъзнанието ми може да е знаело и ме е подготвяло с тази допълнителна почивка.

-          - Отнася се до дъщеря ви, Луна – каза полицаят. – Моля седнете.

Седнахме.

-        -   Съжалявам – каза. Беше чернокож и имаше най-натъжените очи, които някога съм виждал. – Дъщеря ви е мъртва.

-           - О, Боже, не – отвърнах и започнах да хлипам и да мисля колко банални са думите ми: в моя слечай Авторът, който пише, винаги наблюдава живеещия човек. Ужасно, напълно съчувствах на състраданието и смущението на Офицер Бътлър. Изживявал съм тази сцена много пъти – преди 20 години, - когато бях помощник в линейка и санитар. В онези случаи обаче играех ролята на състрадателния и смутен свидетел на мъката на внезапно почерненото семейство. Сега – внезапно и невероятно – бях от другата страна на трагедията...

     Следващият час  е много неясен. Спомням си, че казах на Арлън:  „ Имахме много, много голям късмет тази Чиста Светлина 15 години да грее в семейството ни. Не бива никога да преставаме да сме благодарни за това, даже и в скръбта си. Мислех за блестящата забележка на Оскар Ичазо, че „никой не е истински психично здрав, докато не изпита благодарност към цялата Вселена” и започвах да разбирам какво е имал предвид.

     Спомням си, че седях в дневната, разговаряйки много рационално със сина ни Греъм и най-голямата ни дъщеря Каруна, и си мислех: По дяволите, скръбта не е чак толкова тежка. Ще го преживея, а минута по-късно отново неконтролируемо ридаех....

 

че 30 години нашият син живя с нас.Научих много неща от него .Той също носеше чиста светлина. И доброта....Но тежка е тази материя.

Светла Му памет на Сина ти! Всички родители, преживели това, са невероятно силни хора и само те знаят какво е... Наистина това е много тежка материя, за която каквото и да кажеш, ще бъде излишно...

Аз отдавна съм обявила своиет деца за най-мъдрите си учители.

аз все още се опитвам да се уча - а опитването не значи правене. Но, също като Уилсън - ще се постарая, можем да почнем и да се разбираме и слушаме! Благодаря ти и аз за включването!:)

"никой не е истински психично здрав, докато не изпита благодарност към цялата Вселена".
Вярвам че е така. Да си истински благодарен на Бог (или Вселената) и да обичаш безкористно е най-прекрасното и същевременно най-трудно достижимото състояние.
И обикновено който казва, че го е постигнал лъже жестоко не само себе си.

Като че ли повечето сме психично не съвсем здрави... А за безкористното обичане - май засега можем да го правим реално основно само с децата си - и чрез тях - но все е нещо! Можеше и това да не можем... Поздрави!

колко спонтанно и искрено реагират, колко странни неща произнасят най-неочаквано, какви цветове използват когато рисуват, как искат да се обличат и изглеждат, дивя се всеки ден, пък дано съм прихванала малко от детската чистосърдечност и чистота на възприятията.
Постингът ти ме натъжи, още вчера го прочетох и ме заболя сърцето....

Но за себе си съм убедена , че от децата си научаваме много и мъдри неща .
Поздрави и хубав ден !

gwendoline , със сигурност си прихванала от децата!:) Наистина е много тъжно - но не това е била целта на Уилсън. Аз винаги като чета тази глава плача, но книгата като цяло е абсолютно луда - в добрия смисъл. Той е искал да покаже, че въпреки "лудите" си идеи и положителна настройка към живота, всъщност животът му не е само "цветя и рози" - далеч не е. За което му се възхищавам! Поздрави!:)


stela50, поздрави!:) Наистина е сложна и обширна темата, радвам се, че се обади!:)

колко много деца няма с кого да си говорят
докато майката им сменя памперсите, дава им храна с лъжичката, бърше пода и пере, а таткото седи уморен пред телевизора... или докато имат гости, или докато ги водят на мол, концерт, рожден ден и там където ходят ужким заедно с родителите си...

... ние ще сме се доближили с още една степен до Бог ! ... а и ще преоткрием божествената същност, която всеки един от нас "крие" в Себе си !

- Простете алегоричността на изказа ми ! - но който Го постигне, ще открие какво съм искал да кажа !

- С уважение !

от Гет ктист

Защо става така? Имам чувството, че времето все повече и повече се забързва и не остава за това, наглед простичко нещо - разговор и обръщане на внимание на децата... Точно "ужким" заедно сме често...

Но не знам защо в обществото ни постоянно се прокламира идеята, че това или онова било инфантилно - много често съвсем неправомерно. А и неправомерно е да се влага лош смисъл в думата инфантилност - но отдавна е вложен, за жалост...

Трябва да се учим от децата си, а когато усетим, че не можем да ги следваме, да ги оставим да продължат напред, и да им дадем березервната си подкрепа!
Аз се опитвам да се придържам към това!
Страхотна тема, много добре си я разгледала и аргументирала!
Поздрави, Соня!:)))

Това, на което трябва да се научиме от децата - е безкористност и чиста Любов! Права си, magik, че нашето общество заклеймява чистотата и безкористността като инфантилност! Но това е проблем на несъвършенното общество. Търсейки съвършенството в себе си достигнах до истинска любов към детето в мен, спирайки да го осъждам като инфантилно и да го крия от другите. Сега го показвам, защото то е основна част от светлината в мен! Децата ни, докато не са повлияни от ограничаващите категории на обществото - са истинската проява на Бог и на светлината. Затова ги наричаме Ангелчета

Много хубав разказ, и така проникновено описан.